Българско приемно семейство иска да осинови изоставено ромско дете, за което се грижи през последните 7 месеца. Вместо да бъде подкрепено от институциите, държавата е на път да даде детето за осиновяване в Италия.

В обезлюдващаото дунавско село Брест се раждат по не повече от 3-4 деца на година. Стоян и Захаринка Стоянови не могат да имат деца, въпреки огромното си желание и опити през годините.

След като племенниците им порастват, Захаринка и Стоян решават да станат приемни родители. Нямат предрасъдъци и избират изоставено циганче на 2 години и половина, намиращо се в тежко физическо и метнално състояние. „7 килограма тежеше. Кожа и кости, друго нищо. Да те е страх да го гледаш”, спомня си Стоян.

Малката Сашка имала тикове, блъскала главата си леглото. Но след само няколко седмици грижи, много внимание и любов, малкото изоставено момиче става спокойно, научава се да ходи, да пие вода, да дъвче, да се храни и всички останали иначе нормални неща.

След като стават свидетели на първата крачка и на първата усмивка на малката Сашка, Захаринка и Стоян решават, че искат да осиновят детето и да го отгледат. Привързват се към Сашка като към свое дете.

„Аз ви кавам, честно не си предствям живота без това дете”, казва през сълзи Захаринка.

За разлика от почти всички останали български кандидат-осиновители, за семейство Стоянови етносът и цвета на кожата на детето няма никакво значение. Но държавата отказва да им даде детето и вече подоготвя осиновяването му в Италия.

„Самото семейство полага адекватни грижи за детето, в това спор няма. Но друг е въпросът, че те самите не са вписани като кандидат осиновители и нямат право да осиновят детето в момента”, обясни Вацка Хорозова – директор на „Социално подпомагане” – Плевен.

Българите са подали документи да осиновят детето преди 4 месеца, но още не са вписани като кандидат осиновители, само защото държавните процедури са тромави и отнемат месеци. Според институциите италианците са подали документи няколко дни преди българите и имат предимство.

„За съжаление хората са допуснали прекалено голяма привързаност, а това не би трявбвало дасе допуска. Те като професионалисти не би трябвало да допускат да се привържат към детето”, заяви Хорозова.

Захаринка, която върнала към нормален живот и детство едно бедстващо момиченце, е принудена от институциите да се оправдава за това, че обича нещастното изоставено циганче и иска да му стане майка.

В закона пише, че едно дете, което има начин да живее в родината си, в никакъв случай не трябва да я напуска. Ако цитираме чл. 21 от конвенцията на ООН за правата на детето, там се казва, че е приоритрет категоричен детето да остане в родината си. „За съжаление тази точка не е залегнала никъде в законодателството за осиновяване”, казват социалните.

Освен това приемното семейство трябва да е полагало не по-малко от една година грижа за детето, за да го осинови. В този случай детето е настанено през месец октомври, тоест не е минала една година.

Вече опознала детето, Захаринка е много притеснена за малката Сашка, защото е убедена, че раздялата ще бъде шокираща за вече свикналото със семейството дете.

 

Окончателното решение за осиновяването на Сашка ще бъде взето в понделеник. Евентулано решение за осиновяване в Италия ще бъде тежък емоционален удар по семейство Стоянови.

Темата с малката Сашка и семейство Стоянови ще продължим в понеделник в "Тази сутрин".
Очаквайте в студиото ресорния зам.-министър на правосъдието и представители на Агенцията за социлано подпомагане. Бизнес ли е осиновяването, колко и на кого плащат чужденците, за да осиновят наши деца? Ще потърсим и отговор на въпроса как държавата стимулира