Операцията, която си направи Анджелина Джоли, за да се предпази от рак на гърдата, продължава да поражда дискусии. Преди година холивудската звезда разказа в материал за „Ню Йорк Таймс” за поредицата от сложни процедури, които приключила през април 2013 г., след като лекари я предупредили за висок риск да заболее от рак.

38-годишната актриса, чиято майка Маршлин Бертран почина през 2007 г. от рак на яйчниците, взела решението да й бъдат премахнати и двете гърди, въпреки че е напълно здрава. До тази стъпка се стигнало, след като лекари намерили при изследване наличието на гена BRCA1, който й дава риск от 87% да развие рак на гърдата и 50% риск от рак на яйчниците.

Проф. Константа Тимчева, която завежда Клиника по онкология, поясни, че 20% от раковите заболявания са генетично заложени. „При Джоли тази мутация е доказана и не смятам, че е въпрос на грешка”, подчерта тя в предаването „Тази сутрин” по bTV.

В България също не липсват такива случаи. Преди две години Христина Добрева напипва бучка в гърдата си. На следващия ден отива на лекар. Откриват й множество кисти. Шокът е огромен.

Пред жената стоят два варианта. „Единият вариант беше през известен период да се отстраняват най-големите кисти, тъй като при мен бяха много. А другият вариант беше - за да си реша проблема завинаги - отстраняване на двете гърди и поставяне на импланти, за да може да се чувстваш наистина женствена, да не си инвалид. Ако трябва да цитирам точните думи, бяха: „Ако искаш да си спокойна до края на живота си - направи го”, разказа Христина.

Тя се подлага на двойна мастектомия. „Ако бяха отстранявали киста по киста, през известен период, може би нямаше да издържа на напрежението”, обяснява тя и признава, че решението не е било трудно „Ако трябваше и днес да взема това решение, бих го взела по същия начин”, категорична е Христина.

Хистологията излиза седмица след операцията. „Там се установява, че по принцип имам от всички видове. Включително и тези, които се водят ниво Минус 1 - това са предраковите клетки. Всъщност, установява се, че аз съм го направила превантивно, се установява в един момент. До този момент ти не знаеш”, допълни тя.

Жената се възстановява бързо - за два месеца. Няма търпение да се върне на работа. „Така поне не мислиш - какво ще стане, какво ще бъде след време. Така решаваш проблема от раз”, категорична е Христина. Днес тя гледа напред и вярва, че лошото вече е зад гърба й.

Психологът Весела Капитанска, която работи с жени, претърпели такива операции, също е минала по този път. „Много е трудно да излезеш психологически и физически здрав. Има психологически причини, които отключват рака. Следвайки психологическата наука, съм работила за това да мога да отстраня психологическите причини за рака. Паралелно трябва да върви и психологическото изцеление. Жената прави тази операция, за да се върне по-бързо в живота”, обясни Капитанска.

Проф. Константа Тимчева беше категорична, че с подобна оперативна намеса се намалява значително рискът от развитие на раково заболяване, ако изследването покаже генетична обремененост. Тя обаче посочи, че възрастта е от голямо значение и в най-добрия случай трябва да се извърши до 35-годишна възраст, особено при пациентки с няколко случая на рак в семейната история.

Проф. Тимчева обясни, че генетичното изследване в България струва между 5000 и 6000 лв. и много малко пациентки могат да си го позволят, защото то не се поема от Здравната каса. „Трябва да разделим дамите, които мислят за такива операции в две категории – с фамилна обремененост – ако имат възможност за изследване и има възможност да се докаже тази мутация, те трябва да помислят за това трудно решение. Другите са тези с доказан рак – операция решава проблема само с локалните рецидиви – отстраняването на млечните жлези не отстранява проблема, когато заболяването е вече факт, защото то засяга всички органи в цялото тяло”, посочи още проф. Тимчева.

Тя допълни, че възстановяването от подобна оперативна намеса струва няколко десетки хиляди евро. „Докато се постигне успешен пластичен ефект, е необходима поредица от интервенции. Освен психолози, необходими са пластични хирурзи с онкологично мислене, което е голяма рядкост”, отбеляза проф. Тимчева.