Над една пета от младежите у нас не се занимават с нищо. 22% от българите между 15 и 24 години не учат, но и не работят. Данните са от изследване на УНИЦЕФ.
Младеж с ниско образование, който живее в малко населено място и принадлежи към малцинствена група. Това е профилът на социално пасивните млади в България.
Има няколко основни фактора, които определят дали един младеж ще попадне в групата на "нищо-не-правещите". На първо място това е образованието. Близо половината от младежите в тази група преждевременно са напуснали училище.
Вторият рисков фактор е етническата принадлежност, където момичетата са по-застрашени. Близо половината обаче от "нищо работещите" и "нищо учещите" не са от малцинствата.
И на последно място - колкото по-малко е населеното място, толкова повече са неактивните младежи там.
Пасивните младежи нямат мотивация да вършат каквото и да било. Всяка година икономиката на страната ни губи по 2 милиарда заради отпадането на младите от пазара на труда.
Ани е на 24. Висшистка е и работи като технически сътрудник към община Ихтиман. Това не е специалността й, но за да не остане безработна, още след завършване на образованието си започва работа. „Не исках да съм повече в тежест на родителите си, те поеха цялото ми образование, трябваше оттук нататък да си поема посоката”, споделя Ани Пелтекова.
Не по този начин обаче мисли Дойчин от Монтана. Младежът има средно образование, допълнителни квалификации, но не и работа. „Търсил съм, да. Обаче няма, няма! Казват: "Оставете си номер, ще ви се обадим" и това е", твърди той.
Така Дойчин попада в групата на неактивните младежи. У нас близо 168 000 нито учат, нито работят. Основната причина за това е ранното им отпадане от училище.
Основен проблем пред институциите е и идентифицирането на неактивните младежи и включването им към пазара на труда.
„Медиаторите са един от методите, които използваме - да се стигне до общностите, които не са активни, но най-хубавото е превенцията - тогава, когато усилията се сложат в това да не допускаме децата да отпадат от училище. Тук много разчитаме на дуалното образование, което дава възможност и за учене, и за квалификация”, коментира социалният министър Ивайло Калфин.
Той призова за по-активна роля на учителите, за да се намали делът на отпадналите от клас, тъй като спирането на детските надбавки се оказва неефективно.
Изследването посочва и районите, в които има най-много неучещи и неработещи младежи. Най-много са в Североизточна България, а най-малко в южната част на страната.
