Искаш аз да съжалявам, че съм оцелял – представяш ли си 15 човека да те удрят с камъни за 10 минути? Възможно ли е човек, който е несправедливо съден, да се чувства виновен? Това запита австралиецът Джок Полфрийман, който беше осъден на 20 години затвор за убийството на Андрей Монов през 2007 г.
Неговото име се оказа в центъра на голям скандал, след като той и оглавяваната от него затворническа правозащитна организация бяха номинирани в класацията „Човек на годината” на БХК. За Полфрийман номинацията е нещо нормално заради свършеното през годините.
По повод другите номинирани, отказали се от класацията заради него, убиецът коментира: „Има интереси – да бъдат добре пред другите. Това не означава, че човек, който вика шумно е по-важен от този, който не вика толкова шумно”.
Австралиецът категорично не би оттеглил номинацията на сдружението: „Оттеглянето на номинацията на нашето сдружение ще е удар по морала на затворниците в страната (...) Номинацията е гордостта на всички затворници, които се борят за справедливост – все едно да се каже „Вие нямате права да правите нещо добро”.
Според него недоволните от участието в „Човек на годината” или не знаят с какво се занимава той сега, или „слушат интригите на жълтата преса”.
Полфрийман каза, че не разбира как може номинацията да бъде гавра с паметта на жертвата му: „Аз съм бил нападнат от 15 човека, бил съм сам, той е бил един от тях. Аз знам, че съм бил там, за да защитя човек, който Андрей е нападнал със своите приятели – 14 скинари. За каква памет говорим – за левскари, за скинари, за расизъм?”.
Той отбеляза, че чрез църквата се е опитвал да организира помирителна среща с близките на Андрей Монов, но те отказали.
По думите му присъдата е издадена от „най-корумпираната съдебна система в света”. „Има ли шанс да чувствам вина, когато аз постоянно трябва да имам огради и стени – надзиратели бият, прокурори лъжат. Ако се чувствам зле – „Това е защото си виновен”, ако кажа, че се чувствам добре – „Това е защото си нагъл”, каза още Полфрийман.
Той заяви, че не иска да се връща в Австралия, защото това, което прави за затворниците тук, не е нужно там.
