Президентът Росен Плевнелиев налага вето върху спорните промени в Закона за горите, предизвикали протести през последните дни, научи bTV.
В мотивите на държавния глава пише, че приетият закон от една страна има за цел да насърчи развитието на регионите, туризма и спорта, но от друга - създава основателни съмнения за несъответствие с основни правата на гражданите в Конституцията, за противоречие с правото на ЕС и за възможност за непоправими последици за околната среда.
„Като държавен глава нееднократно съм се обявявал за правила, които създават благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие и водят до изграждане на модерна инфраструктура. Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Тези цели обаче могат да бъдат постигнати със законодателни решения, които да осигурят защитата на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа. Не на последно място трябва да се гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда”, пише в аргументите на президента, изложени на специална пресконференция.
Ветото е факт, ще се разглежда пак член по член
Факт е ветото, наложено от президента, законът се връща в НС и ще мине нова процедура по второ четене член по член. Това каза Мирослав Найденов в коментар на решението на държавния глава. Земеделският министър обаче показа, че не е доволен от развитието на ситуацията.
„Получихме си наказанието за този опит да направим това добро. Причината за тази поправка са общините, които можеха в това да видят алтернатива за развитие, за просперитет. Заради пасивността, заявявам и от името на правителството – ние с този закон повече няма да се занимаваме. Останахме неразбрани от една част от обществото. Някои политически сили се опитаха като хиени да яхнат този протест и се надявам, че тези хора на Орлов мост няма да позволят това. Тези хора, когато бяха на власт, не направиха нищо за българските планини”, каза Найденов.
Той посочи, че управляващите са изненадани от пасивната реакция на кметовете по общините, в чиято полза бил законът. „Три дни протести, а ние не чухме ответна реакция. Да правят с този закон депутатите, каквото пожелаят. Щом смятат стария режим за по-добър, да го върнат, ако измислят нещо по-добро, да го измислят”, допълни още сърдитият земеделски министър.
Борисов: Ветото е по-добър шанс
Ветото е още един шанс да се постигне най-доброто в горския сектор за България и нейните граждани. Така министър-председателят Бойко Борисов коментира от своя страна решението на Росен Плевнелиев.
„Философията на промените в този закон беше да се даде шанс за икономическо развитие на малките планински общини, чрез създаване на работни места и повишаване доходите на хората там, да се гарантира развитието на ски туризма. Следвайки интересите на гражданите, и с грижа за опазването на природата, лично се ангажирах с отмяната на закона за ГМО и АКТА, за отказ от "Бургас - Александруполис", за АЕЦ "Белене", за шистовия газ...”, изброи „успехите” си Борисов и призовава депутатите да гласуват закона за горите като вземат предвид становищата на общините, екологичните организации и всички заинтересовани страни.
„Не приемам опитите на опозицията или на деца, снахи и политкомисари на бившето политбюро на БКП да ме обвинят в антидемократичност и погазването на гражданските права и интересите на българската природа”, каза в заключение на коментара си по темата премиерът.
Природозащитниците и властта
Президентското вето беше едно от основните искания на протестиращите природозащитници, които вчера отново блокираха кръстовища и булеварди в централната част на столицата.
Засиленото полицейско присъствие на вчерашния протест не позволи на екоактивистите да спрат движението през „Орлов мост”. Затова те се отправиха към президентството, където искаха да споделят на глас исканията си към държавния глава.
Плътен полицейски кордон обаче не им позволи да стигнат до сградата на „Дондуков” 2 и своеобразното шествие се върна отново към езерото „Ариана”.
На среща вчера между протестиращи неправителствени организации и представители на правителството, с участието на премиера Бойко Борисов, беше постигната договореност по три от четирите основни спорни постановки в изменения Закон за горите. Единият от въпросите е свързан с разрешителния режим за сеч до 20 декара без устройствен план. Постигнато беше и споразумение корекциите на речните корита да не засягат ценни видове. Страните се договориха плановата сеч в горските територии да не надхвърля прираста на гората.
Едно от основните искания на природозащитниците остава това, за което управляващите не можаха да се споразумеят с екоактивистите – премахването на изискването за промяна в предназначението на терените от Държавния горски фонд при изграждането на спортни съоръжения. Засега няма консенсус дали да има промяна в предназначението на горски територии при строеж на ски писти и влекове.
