Историята на Красимир Боев е история за загубеното здраве, но и за загубеното доверие в здравеопазването на България. Преди три години той получава диагнозата дискова херния на един от прешлените на гръбначния стълб. След консултация с хирург мъжът решава да се подложи на операция заради обещанието, че дни след интервенцията болките ще са само спомен.

„Постъпих в болницата и на следващия ден ме оперираха. След операцията, при събуждането усетих, че аз реално нямам никаква разлика в усещанията. Казах го на лекуващите лекари с думите - ако не ми бяхте познати, нямаше да повярвам, че нещо сте направили. Щях да реша, че само сте порязали гърба и сте ме затворили”, разказва мъжът.

Седмица по-късно лекарите повтарят операцията. „След като се събудих от операцията, усетих, че ми няма целия крак! Тоест, нямах усещане, че имам ляв крак въобще! Не можех да ходя на него. Убеждаваха ме, че това е нормално в следствие на интервенцията, защото те отварят гръбначния стълб и щяло да мине след 2-3 дни”, обясни Красимир.

След няколко месеца състоянието му се влошава. „Болките бяха ежеминутни, нощем не се спеше, спал съм на пресекулки, седнал, подпрян, въобще... по един такъв мизерен начин за човек”, разказа той.

Убеден, че е жертва на лекарска грешка, Красимир Боев търси второ мнение за състоянието си. Доверява се на екип от неврохирузи и се подлага на трета операция. Подобрение има, но надежда за пълно възстановяване - не. „Там са поразени нерви, влакна и когато тези нерви са прекъснати и е минало известно време, не че веднага, като се отвори, могат да се слепят, но все пак има някакъв минимален шанс, а в моя случай от втората операция бяха минали 7-8 месеца, което прави случая неспасяем”, обясни Красимир.

„В момента съм отслабнал с 20 и няколко килограма, защото това е един от начините да съм поне физически по-лек и по-малко да удрям крака, който аз като всеки нормален човек се опитвам да ходя с двата крака. Единият контролирам, а другият го използвам за патерица”, обясни мъжът.

„Проблем е спъването в неравни плочки, падането по един-два пъти на ден, пресичането на трамвайна линия, тъй като аз смятам, че съм вдигнал крака, но той е провиснал. Практически аз съм траен инвалид”, казва Красимир Боев.