На 2 юни отдаваме почит на поета революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на България.
Тази година отбелязваме 139 години от гибелта на Ботев и неговата чета.
И тази година точно в 12 часа сирените в цяла България ще бъдат пуснати и ще се отброи минута мълчание в памет на българските герои.
Денят ще бъде отбелязан с поднасяне на венци. На този ден се провежда всенародното поклонение на връх „Околчица”. Честването започва с възстановка на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев.
В София пък за 4-та поредна година организират проекта „Ученици четат Ботев в метрото”.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения”.
През май 1876 г. вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
