Семейството без родители от Монтана има нов дом. Моника и другите три деца, за които bTV разказа в края на януари, вече имат ключ за обещания им общински апартамент. След репортажа, им се случиха и много други неща - ето какви.

На последния етаж, точно под звездите - там е новият им дом. Ремонтът току-що е приключил и Моника бърза да почисти. И тя, и сестричката й Виктория, и братята й Никола и Валентин, нямат търпение да се нанесат. Но Вальо, оказва се, е най-настоятелен.

Апартаментът е достатъчно голям за четиримата - други няма. След смъртта на майка им, решават да избягат от втория си баща и грижите за трите по-малки деца поема тя като най-голяма. Не е имала друг избор. Отдавна е свикнала да се справя с много неща едновременно, но за събитията от последните два месеца изобщо не била подготвена.

„Не съм се сблъсквала сигурно с такова нещо, за да видя колко много съпричастни хора има. Изключително много са и продължават да звънят и да искат да помагат," разказва Моника Ненчова.

На журналистката Янка Апостолова й се наложило да бъде гид на група млади хора от цялата страна, дошли да помогнат лично. Разказва за Пламен, който още в деня на репортажа мобилизирал приятелите си и след дни вече имали близо две хиляди лева.

„Парите са дадени от студенти, работещи, служители, ученици, преподаватели. И не само от София - от Свищов, от Хасково. Отидоха в голям магазин, купиха техниката, необходима на семейството, която Моника сама избра, и след това си тръгнаха, без да искат абсолютно нищо," разказа журналистката.

Финансова подкрепа бе оказана и с благотворителен концерт, също организиран от млади хора.

„Събрахме сумата от 1500 лева, като честно казано се надявахме да съберем около 300-400. Малко преди концерта обявихме каква е сумата и веднага ги дарихме в една кутия, която беше за дарения,” обясни пред bTV организаторът на концерта Мартин Стефанов.

Моника споделя, че изобщо не е очаквала животът й да се развие по такъв начин. И за 13-годишния Вальо, болен от детска церебрална парализа, има големи надежди. Пред входа на новия му дом скоро ще бъде изградена рампа за инвалидната му количка. А Вальо е започнал от самото начало. Азбуката е почти научена и вече знае други думи, които започват с първата буква от името му.

Всеки ден с него работят психолози и рехабилитатори. Интелектът му е напълно съхранен, но тялото му ще изпита болка. Детето е разбрало това. Знае, че за да проходи, трябва да подчини всяко свое мускулче на волята си.

Момчето се нуждае от специализирана помощ, включително операции. В началото на април ще замине с тази цел за клиника в Пловдив, откъдето са предложили безвъзмездната си помощ за него. И така докато не изпъне крачетата си, докато не раздвижи ръчичките си и докато най-сетне се изправи и направи първата си крачка напред.