По случай 3 март Националният военноисторически музей (MilitaryMuseum.bg) показва най-голямата светиня на Освобождението – Самарското знаме.

Това се случва едва за трети път в последните 15 години.

Решихме, че в годината, в която Музеят навършва 100 години, ще представяме емблематични експонати за българската история, а Самарското знаме е първото за тази година, обясни директорът на музея Соня Пенкова.

Снимка: bTV

То, както всички знаят, е правено за Априлското въстание, но не е използвано в него, а в Освободителната война. Знамето носи доста характерни елементи за националноосвободителните движения на Балканите – идеята за панславизма, трите полоси с цветове, православния кръст и иконите – в случая Казанската Света Богородица с младенеца и св. св. Кирил и Методий, обясни Пенкова.

Това знаме има особено присъствие в Освободителната война. В боевете при Стара Загора преминава през няколко ръце, но е спасено. По-късно участва и в боевете на Шипка.

Наградено е с орден за храброст. Това е много рядка практика в българската наградна система. Орденът е вграден в пиката на знамето.

Снимка: bTV

Светинята е в чудесно състояние за възрастта си, въпреки стареенето на плата и цветовете и някои неадекватни от днешна гледна точка реставрации, правени през 60-те г. в СССР, каза още директорът.

Снимка: bTV

По случай 3 март Музеят обяви вход свободен за посетители. Те могат да разгледат безплатно постоянната хронологична експозиция и временните изложби, само колекциите зали ще са с платен достъп. Работното време на музея днес е от 10:00 до 18:00 ч.

Още с отварянето на вратите пред музея се изви огромна опашка желаещи да видят Самарското знаме.

На 3 и 4 март осем държавни музеи ще бъдат безплатни за ученици и учители, за да могат да се запознаят с българската история и традиции.

Снимка: bTV

Това са Националният исторически музей, Националната галерия в София (включително Квадрат 500), Национален политехнически музей, музеят „Земята и хората“, Националният литературен музей, музеят „Шипка-Бузлуджа“, както и музеите на Христо Ботев в Калофер, и на Васил Левски в Карлово.

Учениците трябва да представят само ученическа карта и книжка, а учителите – служебна карта.