Тази история започва преди 30 години с раждането на едно дете, което се отличава от останалите. Детството си Кирил Тошев прекарва в домовете за деца, лишени от родителски грижи.
По ирония на съдбата днес негов дом е изоставеното трудово-възпитателно училище в град Рила. Казва, че мечтае да си купи своя къщичка. „Да знам, че имам две стаи мои”, казва той.
Кирил не е самотен. Има много приятели. „Като видях толкова малки хора – напълни ми се душата. Приятелчетата – това са за мен майки и бащи, защото за моите и да думам… няма смисъл”, споделя той.
Казва, че най-много иска да намери братята и сестрите си. „Наскоро разбрах, че имам”, споделя той.
Мечтае и за свое семейство. „Ама първо искам да имам над главата си покрив за моите хора. Най-лесно е да създам семейство, ама трудно се гледа”, казва той.
Кирил живее със социална пенсия от 240 лв. Казва, че му стигат и всичко си имал – и легло, и печка, и телевизор.
„Най-големият ми урок в живота е като излязох от дома и ми дадоха съвет – вечно няма наготово. Донякъде са домовете. След това трябва да се справяш”, казва той.
„Главата най-вече горе. Не трябва да се отчайваме”, завършва Кирил.
Повече вижте във видеото:
