Фармацевтичният съюз настоява във всяка болница у нас да има клиничен фармацевт. В момента повечето директори на лечебни заведения спестяват от такива специалисти, но опитът на Запад показва, че тяхната работа намалява разхода за лекарства с 20-30% годишно.
У нас клиничните фармацевти масово не могат да практикуват работата си. Липсва изрична законодателна уредба за статута на професията. Фармацевтите се оплакват и от масово незнание какво представлява дейността им.
„Директорите на болници си мислят, че клиничният фармацевт ще им казва „не, ти няма да лекуваш пациента по този начин, аз ще ти кажа как", оплаква се Велина Димитрова, която е завършила специалността преди 4 години.
Клиничният фармацевт работи в екип с лекарите в болницата. Ходят заедно на визитации при пациентите и заедно решават кое е най-подходящото лекартсво за заболяването. Следят и за нежеланите реакции.
На запад това спестява между 20 и 30 процента от разхода на болниците за лекарства. Медицински център в САЩ например е спестил половин милион долара за една година. В Дания, Великобритания, Португалия и Холандия работата на клиничните фармацевти в болниците е държавна политика, т.е. е задължителна. От Българския фармацевтичен съюз настояват така да стане и у нас.
Според директора на 5-а градска болница в София д-р Васко Кацаров това могат да си го позволят само големите здравни заведения, тъй като този тип специалисти взимат по-високи заплати. У нас клиничните фармацевти са стотина.
