Трябва да се освободим от страховете си по отношение на бежанците. Около това мнение се обединиха представители на различни религиозни общности у нас в предаването „Тази събота” по bTV.

Позицията на Българската православна църква относно бежанците определено разбуни духовете през седмицата. Събитията ни провокираха да потърсим представители на най-многобройните религиозни общности у нас, за да чуем техните послания по проблема с бежанската криза и какво вършат "на терен”.

„Трябва да има разум и той трябва да бъде трезвен, не трябва да се поддаваме толкова на емоциите и на страховете си”, коментира Добромир Димитров - православен свещеник в търновската църква "Свети Мина" и асистент преподавател във Великотърновския университет.

„Изявлението на православната църква беше продиктувано от грижата към този народ. За съжаление, това послание се разтълкува много различно. Може би трябваше да бъде по-прецизирано и вместо бежанци да се използва думата мигранти, защото бежанците бягат заради страха от унищожение, на тях няма как да се откаже и те да бъдат спрени”, разясни той.

По думите му държавата трябва да прави разлика кой е бежанец и кой е икономически мигрант и да има различно отношение. „Разбира се, ние като християни сме длъжни да приемем другия”, отбеляза той.

Според него голямото предизвикателство е пред егоизма на човека. Хората сме много консервативни същества, ние сме ксенофоби, мразим другия, у човека неговото его е най-големият проблем, трудно допускаме другия човек, отбеляза отец Добромир.

Според протестантския пастор Теодор Опренов историята ни дава шанс да проявим нашата хуманност и статистиката за бежанците не би трябвало да насажда страх от чуждия.

„Дайте им възможност да бъдат обучавани, да научат български език. Те не искат да застанат на улицата и да просят или да мият стъклата на колите. Дайте им възможност и те ще намерят начин да бъдат интегрирани и да допринесат с най-доброто, на което са способни”, подчерта той.

Бившият районен мюфтия на София и Смолян Али Хайредин заяви, че изживяваме криза със себе си, със собствената идентичност като хора. „В България малко повече обременени от миналото – ето ви турско робство, ето ви ислямистите идват. Нито едното, нито другото се връзва с някаква реална логика”, смята той и даде за пример християнските общности в мюсюлманските страни, които векове наред не са ислямизирани.

„Това, че „Ислямска държава” отправя призиви, които нямат нищо общо с религията, не означава, че е позицията на мюсюлманите”, категоричен беше Хайредин.

Според него липсва задушевният контакт, общуването между общностите. Не можем да достигнем до хората, до сърцата им. Трябва малко да се отворим, тези страхове да ги освободим от нас, подчерта той.

„В световен мащаб има вълна на ислямофобия – мюсюлманите идват, ще ни ислямизират, турското робство ще се повтори. Това са политически прийоми, които ни вкарват в порочен кръг”, е неговото мнение.

По думите му всяко послание, което се отправя независимо от коя религиозна общност, щом не е основано на справедливост и добродетелност, не може да бъде божие послание.

Богдан Паташев, богослов от Католическа църква – България, припомни, че призивът на папата е да преборим страховете си. Папата казва, че бежанците и мигрантите ни предизвикват, а отговорът е в евангелието на милосърдието, изтъкна той.

„Призивът е да не се съгласяваме със страховете, а да сме готови да посрещнем чужденеца, другия”, заяви Паташев.

„Страховете ще се окажат ефимерни и незначителни. При срещата и двете страни се обогатяват”, категоричен е той.