Сега във висшите училища у нас има повече места, отколкото кандидат-студенти. Това каза зам. -министърът на образованието Николай Денков при представянето на данните от новото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас, предаде БТА.
Той напомни, че през последните години броят на кандидат-студентите у нас намалява и ще продължи да намалява и през следващите няколко години.

По думите на Денков целта на промените в Закона за висшето образование е висшите училища да се насочат към тези професионални направления, в които студентите ще имат реализация на пазара на труда.

Проектът за развитие на рейтинговата система на висшите училища ще бъде финансиран и по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", обяви зам.-министърът.

Повече студенти учат педагогика, отколкото право

Последните данни от рейтинговото проучване на висшите училища сочат, че за първи път (откакто се правят рейтинги) броят на студентите в специалност „Педагогика” са повече от студентите в специалност „Право”. Това обяви Георги Стойчев, ръководител на екипа, направило проучването. Професионалното направление „Право” вече не е третото най-масово професионално направление в България, изпреварено е от "Педагогиката".

Стойчев отбеляза, че най-масовото професионално направление у нас сега е "Икономика", а основният производител на кадри с икономическо образование за българската икономика продължава да бъде УНСС.

Всеки четвърти висшист не се осигурява в България

В професионалното направление "Туризъм" едва един от петима завършили висшисти се реализира на позиция, за която се изисква висше образование, каза Стойчев. По думите му сходна е картината и при двете най-масови професионални направления у нас - "Икономика" и "Администрация и управление", при които 2/3 от завършилите продължават да не се реализират на позиции, за които се изисква висше образование.

Георги Стойчев обобщи, че всеки втори нает висшист работи на позиция, за която не се изисква висше образование, а всеки четвърти - не се осигурява в България. Тази картина се наблюдава вече пета поредна година, отбеляза експертът.

Най-търсеното професионално направление в българското висше образование е "Медицина" и в него се приемат студенти с най-висок успех от дипломата за средно образование - с около и над 5.50, каза още Стойчев. Той отбеляза, че това е направлението у нас с най-много чужди студенти, като в отделните университети те са от 30% до 45% от общия брой на студентите.

Софийският университет е с най-висок рейтинг

Софийският университет „Св. Климент Охридски” е висшето учебно заведение с най-висок рейтинг в страната, предаде БГНЕС. В първата тройка влизат още Техническият и Медицински университети.

СУ е и най-големият български университет. В него се обучават 20 209 студенти. По този показател той е следван от УНСС - с 18 902, и Пловдивския университет - със 17 757 студенти.

Най-висока е безработицата сред студентите завършили животновъдство, история и археология, а най-ниска при завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело.

Най-висока заплата получават завършилите специалността „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет. Те взимат средно по над 3000 лева на месец. Завъшилите същите специалности, но в други университети, получават 4 пъти по-малко.
Добре се реализират на пазара на труда хората с диплома от Американския университет в Благоевград. Тяхната средна заплата е над 2750 лв.

Над 1000 лв. заплата получават завършилите проучване и добив на полезни изкопаеми, обществено здраве и политически науки. Средният осигурителен доход на висшистите е 925 лева.