Острите социални реакции по повод убийството в един мол и делото, заведено от една майка срещу друг, всъщност повдигнаха въпроса за културните норми, управляващи живота ни във всекидневието, коментира за БТА антропологът доц. Валери Личев от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.
Протестиращите срещу управата на варненския мол се облякоха като клошари, за да покажат, че ценността на човешкото съществуване не може да бъде сведена до външните отличителни белези на личността.
От друга страна, случаят с кърмещата майка постави на дневен ред не само проблема за дискриминацията, която трябва да бъде доказана по съдебен ред, но и за прага на срама, който според немския социолог Норберт Елиас се установява в процеса на цивилизация и варира от епоха на епоха и от култура на култура, отбеляза Личев.
И двата случая са свързани със символния характер на границите, които формират практиките на социално изключване.
Моловете неизбежно налагат нови ценностни ориентации сред представителите на определени социални групи, смята антропологът.
Той обаче посочва, че ценностните ориентири не са само продукт от налагането на определени културни модели, но и са въпрос на личен избор. Моловете могат и да са неотменим елемент на "обществото на спектакъла", но никой не ни задължава да бъдем непременно участници в него.
Очевидно е, че моловете са продукт на потребителското общество и консумативната култура, който започва да се формира през втората половина на 20 век в развитите демокрации, коментира той.
Моловете са израз на определени социални отношения, но, на принципа на обратната връзка, сами започват да им влияят.
Ценностите, благодарение на които капитализмът се налага в протестантските общества, отстъпват на заден план. Вместо да се набляга на спестовността като основна добродетел, като такава се издига потреблението, което става символ на престижа на личността, знак на нейния реален или публично демонстриран, макар и фалшив, социален статус.
От социокултурна гледна точка посещението на моловете според Личев е свързано с някои от промените, които засягат съвременното съзнание за време.
Характерна черта на съвременния свят е преминаването, което не води към никаква конкретна цел, смята френската изследователка Силвиан Агасински, която илюстрира тезата си с фигурата на "минувача във времето". Негов първообраз е "фланьорът", описан от Шарл Бодлер през 19 век - човек, който се разхожда безцелно по улиците на града и разглежда заради самото удоволствие от гледането. Пред погледа на този безгрижен скитник нещата си отиват подобно на картини от диапозитиви, онова, което е било на мода, бързо овехтява, той се наслаждава на "съзерцаваната бързотечност", обяснява Личев.
Антропологът смята, че тези идеи могат да се приложат и за изследването на моловете като съвременен социокултурен, а не чисто икономически феномен.
В търговските центрове, напомнящи малки градчета, човек може да се разходи, подобно на фланьора и да намери, дори да не му е нужно, абсолютно всичко - от банки, магазини и ресторанти до стаи за кърмене. Освен да пазарува, чиято патологична крайност е шопинг терапията, на тези места той може да задоволи и "зрителния си глад" чрез съзерцанието на стоки, които само след няколко месеца ще бъдат изместени от нови.
От тази гледна точка не е случайно наличието на киносалони в моловете. В тях може да бъде наблюдавана същата бързотечна смяна на образи, която е станала характерна черта на съвременното "общество на спектакъла" , обобщава ученият.
Той припомня сериала "Стъклен дом", където молът беше основно пространство за развитие на сюжетното действие - отражение на някои деформации от съвременната социална реалност - неконтролируемата алчност, заличаването на моралните ценности, амбициозността и агресивното преследване на лични цели без зачитане на чуждото достойнство, коментира Личев.
Според Платон изкуството подражава на действителността. Последните събития у нас, като че ли повдигнаха въпроса до каква степен понякога реалността подражава на изкуството, казва антропологът.
