България се нарежда до Гърция, Унгария и Италия като високорискова страна за медийната независимост. Това показват данните от международния Мониторинг на медийния плурализъм, който беше представен в Европейския парламент, съобщава БНР.
Изследването, което представя данни за 2016 г., е съфинансирано от ЕС и обхваща членките на общността, както и още няколко балкански страни.
Като основни рискове авторите на изследването за България – медийните експерти проф. Нели Огнянова, доц. Орлин Спасов и Николета Даскалова, посочват концентрацията на собственост и намесата на държавата, собствениците и рекламодателите в редакционния процес.
В експертна дискусия с представители на съсловни организации, висши училища и неправителствения сектор, те очертават цялостната картина на медийния пазар у нас, в който речта на омразата става все по-разпространена в жълти вестници, сайтове, партийни телевизии и социални мрежи, а журналистиката често е превръщана в инструмент за поляризация на обществото.
Последното е улеснено от притеснително ниските нива на медийна грамотност сред населението и липсата на образование в тази посока, което да се осъществява в училище.
В същото време все повече медии отказват да наемат журналисти на трудов договор, не се грижат за защитата им и не следят за спазването на професионалните стандарти. Това се засилва от концентрацията на собственост, точното измерване на която към момента е практически невъзможно.
На този фон приходите от реклама намаляват, докато продължава да разпределя сериозни средства за медии, а отделните партии разширяват своето влияние върху телевизии, радиа, онлайн и печатни издания.
Посочват се като пример телевизиите "Алфа“ (на "Атака) и "Скат“ (на НФСБ), както и данните за 6 притежавани вестника от депутата Делян Пеевски (ДПС), който е свързван и с разпространението на печатни издания.
Както посочват авторите на изследването, в много аспекти България притежава нужната правна рамка за независима журналистика, но прилагането на нормите не е на достатъчно високо ниво. Те настояват за по-голямо участие на гражданския сектор в работата на СЕМ, реално „изсветляване” на медийната собственост (и особено в хода на придобивания), както и на влиянието на собственици и рекламодатели.
По време на представянето на изследването в ЕП днес нито един български евродепутат не взе отношение.
