Масираното използване на специални разузнавателни средства доближава България към Русия и я отдалечава от западните демокрации. Тази тенденция става очевидна от резултатите от тригодишно изследване на фондация „14 януари".
Точен отговор на въпроса колко са следените българи трудно може да бъде даден, защото съдебната система все още остава трудно достъпна, когато става дума за такъв тип информация. Според различни източници над 22 000 души са подслушвани 2013 г.
Членовете на фондация „14 януари” са изпратили писма до всички съдилища в страната с питане за броя на издадените разрешения за специални разузнавателни средства. Около една четвърт от съдебните институции не са отговорили, а около 5-7% са отказали достъп до такава информация.
Въпреки това получените данни за използването на специални разузнавателни средства и следене в интернет пространството доближават България повече до Русия, отколкото до западните демокрации.
Става ясно, че ако в САЩ, която често, по различни поводи, е наричана „полицейска държава" например, със специални разузнавателни средства е следен 1 на всеки 100 000 души, то в България са следени 350. Разликата е повече от значителна. В Русия пък броят на подслушваните и следените е над 230 души на 100 000.
Тези данни също трябва да бъдат тъкувани внимателно, предвид факта, че за Руската федерация няма официални данни. От друга страна - за всички стана ясно, че Агенцията по национална сигурност на САЩ на практика следи и подслушва целия свят - от държавни глави до министър-председатели.
Според членовете на фонадция „14 януари" българските съдилища през 2013 г. са издали над 22 000 разрешителни за използване на СРС, с което тенденцията за голям брой наблюдения от страната на държавните служби се запазва.
В същото време следенето в интернет се е увеличило значително. „Не е изключена хипотезата, че има пряка връзка между това нарастване, при това осезаемо нарастване, до достъп до трафични данни и една изключително тежка протесна година, политъически мотивирани протести в България”, коментира Асен Генов от фондация „14 януари".
Междувременно в четвъртък в парламента на първо четене бяха гласувани промените в сектор „Сигурност". Вътрешният министър Веселин Вучков заяви, че се обмислят ограничения в използването на СРС. „Ако няма да има принцип на финансова обвързаност, може би трябва да се помисли за някакви лимити по прокуратура, МВР, ДАНС, военно разузнаване, цивилно разузнаване. Все пак да има някакъв ограничител на исканията за СРС”, посочи той.
„За мен основният извод е, че е необходима спешна промяна на нормативната уредба, която се отнася не толкова към употребата на СРС и трафични данни, колкото на статистика за тяхната употреба, защото това, което ние научихме в нашата практика е, че съдилищата отговарят, както решат. И второ - тази статистика може да бъде тълкувана двусмеислено”, подчерта Константин Павлов от фонадция „14 януари".
Друг проблем, който неправителствените организации посочват, е минималният процент на използваните за осъдителни просъди СРС-та, от хилядите одобрени, т.е. - тяхната ефективност.
