Мартин Карбовски започва ново предаване по bTV. „Втори план” ще показва живота от всички страни. Екипът твърди, че ще снима там, където другите не влизат.

Повече за плановете на Карбовски вижте в разговора му с Вяра Деянова за „120 минути”.

- Къде отиваме, къде ще ни водиш сега?

- Така работи екипът на Карбовски. Операторите ме чакат на едно място, дълбоко в провинцията. Аз тръгвам, за да снимам един човек, който смятам, че ще ме наследи. Смятам, че той ще бъде следващият Карбовски, защото българките не раждат, а циганите нямат много журналисти, така че има един човек, който снима малцинства и е циганин журналист. Отиваме при него, много е млад. Затова правим този „making of”, как се работи, за да мога да обясня как да напишете писмо до Светльо Иванов, до Мартин Карбовски, защото другите институции са смотани, не работят, няма какво да ги обиждаме.

- Кое е било най-нелепото писмо, помниш ли някое?

- Ами да. Някакъв пич имаше проблем с някакъв препарат за обезкосмяване, мога да ти покажа какво му написах във Фейсбук.

- Какво ти писа той?

Той ми написа, че еди коя си фирма за някакъв препарат за обезкосмяване, да не му казвам сега името, му е възпалило краката. Човек, аз се хванах за зъбите, не мога. И му написах: „Пич, занимавай се с нещо истинско, имай истински проблеми, не ме занимавай, престани да се занимаваш и ти с глупости, с това, че се обезкосмяваш. Кой го интересува твоят проблем, че си се обезкосмил неправилно и ти се е възпалил тандърлъка.

- Кога последно най-много те стегна гърлото и се почувства безпомощен?

- В първото предаване аз отидох при един човек и заедно аранжирахме трупове – законно.

- Това защо?

- Защото идеята ми е да покажа всичко това, за което се стараем като хладилници, коли, красоти, апартаменти, аранжименти – всичко това са аранжименти към света – накрая завършваме с един аранжимент да ти оправят ковчега, да сложат карамфилчета, да те срешат, да те гримират с една гъбичка обща и последния аранжимент е...Защото има философия в това, смъртта винаги е била близо до..

- Това може и да бъде такъв един план, приет от публиката, че прекалено много ровиш в черното, за да направиш впечатление, или не се притесняваш?

- Нека публиката да живее в розовото, нямам нищо против. Публиката живее в розовото, тя яде чорба, спи, гледа телевизия, има хладилник, това е розовото. Публиката жестоко се интересува от това къде и кой как ще аранжира последния ѝ път.   

- Никой не се интересува от това.

- Ооо, точно това е, че аз ходя на местата, където вие ходите само по един път.

- Като умрете. 

- Примерно, не е само това. Между другото, мога да ти разкажа за най-неблагодарния зрител, когато веднъж направихме кампания едни хора да си върнат дълга и той събра повече, отколкото му трябваха. Трябваха му 9000, те събраха 15 000. Аз му казах „Пич, ти си събрал повече, помогни сега на другите, които имат нужда от помощ”, той даде за някакво дете 500 лв., скри се, а оттогава ми праща по една жълта кокошка всяка Коледа. Хубава селска кокошка ми я праща вече.. той я праща на препоръчано и аз...

- Ти не можеш да си вземеш кокошката?

Не, не ми трябва, в смисъл... ясна е работата тя е мъртва кокошката, то прилича на магия това.

- Добре, в епизода с аранжора на трупове кой е другият план?

- Ами, няма да ти кажа. Нека да се изненадаме.

- Това ще да е някой естетичен хирург сигурно? Така ми се дава.

- Или си умна, или си информирана. Трети план няма.

- Не съм информирана, изневиделица съм поумняла, откъде да съм информирана? Не съм.

- Щом си работила с хора като мен, не е възможно да не си умна.

- Така е, няма как да съм глупава, така е. Какво научаваме от този, който пълни устни? Такъв ли си снимал?

- Не бе, нека това да бъде наистина изненада. Какво научаваме си е много личен процес, вътрешно усещане. Хората виждат различни неща, като им покажеш едно и също нещо.

- А като живееш тези много животи, къде остава твоят си живот, животът на Мартин? Има ли такъв?

- Е, моят си живот не е ваша работа.

- И защо?

- Еми защото така, защото още не съм закъсал толкова. Между другото, като закъсам, ще чакам да видим дали ще ми се обадиш ти.

- Аз ще ти се обадя, няма проблем. И кажи де, кажи за твоя живот.

- Някой път си мисля, като съм от тази страна на барикадата, и някой път съвсем нормално, ето животът свършва примерно, преодоляваш билото, отиваш от другата страна на барикадата, разболяваш се, закъсваш, нямаш пари или много хора, които са били сега радостни и самодоволни като нас, в старините си са по улиците, социално слаби са или просто са забравени. Случва се, това е палачинката на живота – тя е намазана и от двете страни и от едната страна може да е със сметана, от другата страна понякога с лайно, обикновено е лайно!

- От какво се страхуваш? От смъртта? От болести?

- Аз съм хипохондрик и е много трудно да снимам, докато ме е страх от болести.

- Когато настинеш, откачаш ли?

- Оо, да.

- Страхуваш ли се, че тези сюжети, които търсиш, ще изчезнат и няма да можеш например след десетото предаване да покажеш интересни планове?

- Повярвай ми, работа за Карбовски на Балканите ще има в следващите три века. Така че трябва да си намеря заместник, който като остарея, да ме замести и между другото аз го намерих. Да, и този колега - Тодоров се казва, той отива в махалата и пита циганите: „Какъв празник е днес?”. Той има много хубав подход, той казва: „Честно та питам, какъв празник е днес, честно та питам”?. И е агресивен като мене такъв: „Я, я, ти кажи, честно та питам – днеска къв празник е?” и, разбира се, те казват: „Курбан Байрам” и той казва: „Не е Курбан Байрам, как може да не знаеш? Съединение е!”. Хората много трудно запомнят онова, което им се влива. И като се влива едно име, като Светльо Иванов, Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, в тази редица, в един момент те не могат да ти запомнят името. Аз съм в Стара Загора и излизам от махалата, обаче там нали знаеш как са улиците квадратни, и не мога да изляза от града. И в махалата пак завъртях, спирам едни деца, ама те не са деца, на 20 години хора, те вече имат внуци, и ги питам: „Как да изляза от махалата?” и те викат: „А! Ти си битивито!”, а аз тогава не работех в bTV въобще.

- Ама “битивито” е телевизията.

- Да, битивито. „Ти си битивито!”, викам: „Не бе, не ме занимавай сега, не съм битивито, кажи как да изляза от махалата?”, „Не, не, не” вика „Чакай! Ти си битивито! Сега ще ти кажа кой си ти!”. Викам „Губиш ми времето бе, кажи как да изляза от тук?”, нямаше GPS-и, не работех в bTV, обаче „битивито”. И той вика: „Ааа, сетих се – ти си Максим Горки”. Каква е връзката между Мартин Карбовски и Максим Горки, чисто алитеративно такова нещо шумоли в главата...

- Добре, хайде накрая с 1-2 изречения да кажеш нещо като автореклама в твой стил, защото хората могат да гледат всичко по всяко време, има платени платформи, има телевизии, има новини, има всичко. 

- Няма нужда от реклама. Какво да им кажа – „Гледайте”? „Гледайте” е най-тъпото послание. Не гледайте, той животът се случва и без вас.

- И така. „Втори план” всяка събота от 17 часа ли? 

- Всяка събота от 17:00, което е много криво време, защото в 17, като е хубаво времето, хората са навън, гледат си живота.

- Есен идва и зима, спокойно.

- Спокойно, идва зима.