Елена е майка на децата от село Дренов, чиято история шокира България. Години наред баща държал трите си деца под ключ. В четвъртък те бяха изведени от дома им и бяха настанени в центрове от семеен тип.

Родителите имат 22-годишен брак. Майката от 13 години работи в чужбина и за децата се грижи таткото Димитър. Трите деца никога не са ходили на училище. Излизали са от къщата, само за да се явяват на турнири по шахмат. Това е единственият им контакт с деца на тяхната възраст.

-Щастливи ли са децата ви?
-Не смятам, че са щастливи. Виждам ги колко са отегчени. Имайте предвид, че зимата ние стоим в една стая по цял ден.

-В сайта на вашето семейство представяте вашия семеен Chess life (шахматен живот)...
-Шахът е единственото нещо, което им е позволено като интелектуално занимание. Затова станаха много добри, те са шампиони по шахмат.

-Казвате, че това е единственото нещо, което им е позволено, но вие сте участвала в тези решения.
-Права сте, но аз не съм участвала в тези решения. Семейството беше устроено по този начин: Управлява бащата, той взема решения. Може да поиска съвет от нас, но ако той не се хареса, има дисциплинарни наказания.

-Как изглеждат те?
-Първо с думи, но ако се ядоса много, стават физически, побой.

-Това ли е насилието, заради което сезирахте социалните служби?
-Да. Подчертавам , че насилието не е сексуално, а физическо. Но побой, това не са шамари , а доста дълго време физическо насилие. Понякога е прекратявал, когато човекът припадне.

-И четирите ви деца ли бяха бити?
-И четирите, а последните години аз започнах да го поемам върху себе си.

-С какво ги биеше?
-С маркуч, с тояга, с юмруци, с ритници. Побои вкъщи имаше още в Плевен. Но когато се преселихме в село Дренов, това помогна, защото нямаше кой да чуе виковете. Започна сериозното насилие върху децата.

-Кажете ми случай, в който мъжът ви избухва и наказва детето си с бой с маркуч.
-Например, Елена беше във Фейсбук. Той попита с кого контактува. Тя не му отговори, а затвори Фейсбук. Това го вбеси.

-Елена беше ли набита?
-Да. Тогава тя така ме погледна, че аз се заклех да направя нещо.

-Вие сте майка на 4 деца. 10 години знаехте за боя, за затворената къща, за децата без училище. Правихте ли опит да потърсите помощ на специалисти например?
-Не съм правила опит, защото не съм мислела, че ситуацията може да бъде решена така. Страхувах се от ответна реакция. За мен рискът беше прекалено голям. Вече имам работна виза и не се налага да се връщам. Реших, че моментът е дошъл да разкажа истината и да действам.

На мен ръка ми подадоха моите приятели в Англия. Те търпеливо ме изчакаха да им разкажа. Те ми казаха, че това нещо трябва да спре. Може би трябваше по-рано да го спра това нещо,. Не съм искала този начин на живот. Аз сега поглеждам живота си назад и го виждам като изтрит с гума. Нямам нищо спестено, защото всичко съм изпращала в България. Не мога да контактувам с децата си, не мога да се върна в селото. Един живот, който сякаш е загубен.

-Кога започна раздорът в семейството?
-От последното ми прибиране. Напоследък с тях се чувах веднъж на месец. Миналата седмица пуснах мейл, че не мога да се обадя. Това предизвика възмущението на съпруга ми , той се ядоса и прекрати всичките ми контакти с децата. Не знаех дали са добре. Затова подадох сигнал в полицията.

-Мислите ли, че децата ви ще имат нужда от адаптация към света около тях?
-Ще имат проблеми да разговарят с хората, за намиране на работа, за намиране на приятел. За тях всичко е черно или бяло.

-Смятате ли да се борите за децата си и да ги отнемете от баща им и вие да се грижите за тях?
-Категорично да. Това е моята мечта. Но трябва първо да започнат да говорят с мен.

-Готова ли сте да се върнете в България заради тях?
-Страхувам се да го направя.

-Димитър колко пъти ви е бил?
-Много.

-Тогава не ви ли беше страх?
-Изключително много. Затова станах специалист да не го ядосвам. Моите приятели, казват, че съм добра актриса. Толкова години съм се преструвала , че всичко е наред. Така реших да бъде. Защото , ако искам да съм там, трябва да се преструвам, че всичко е добре. Но аз знам, че моят съпруг още ме обича - това го знам добре. Но самата ситуация не е нормална.

-Изживявате ли се като жертва ?
-Дори не съм мислила за това.

-Мислите ли , че сте виновна?
-Да. Защото никой не може да бъде оправдан, че е търпял тази ситуация толкова години. Но знам, че животът е дълъг и лекува всичко и раните могат да бъдат заздравени. И се надявам, че те са силни и времето ще може да излекува и тях.