Ръководството на Министерството на образованието и науката ще се срещне в понеделник с представители на студентските съвети, с които да обсъди протеста на студентите заради стипендиите за успех, финансирани през оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Това обяви в Русе вицепремиерът Меглена Кунева, съобщиха от МОН.

През новия програмен период стипендии ще се отпускат само на студенти, учещи по т.нар приоритетни специалности. Публикуваният списък включва 31 професионални направления, сред които преобладават тези с техническа, инженерна и преподавателска насоченост, а медицината отсъства.

Това предизвика гнева както на бъдещите лекари, стоматолози и фармацевти, така и на стотици студенти в други „неприоритетни” специалности. Любопитно е решението на вицепремиера да се срещне само със студентските съвети, но не и с конкретните протестиращи възпитаници на ВУЗ-овете.

Техният протест е насрочен за 16 май - денят, в който трябва да се проведе и срещата със студентите.

През последните години (и особено около протестите заради ситуацията в Студентски град през 2009 г. и окупациите от 2013 г.) студентските съвети бяха обект на критика от страна на учащите за това, че с позицията си застават по-скоро на страната на академичните ръководства, отколкото на своите връстници.

Преди 3 години Националното представителство на студентските съвети се забърка в скандал, след като той избра Христо Стоичков за лидер на протестиращите младежи.

Това стана след падането от власт на първия кабинет „Борисов” и мнозина видяха в инициативата опит за „яхване” на недоволството.

Предишните са виновни

Кунева беше категорична, че понятието "приоритетни професионални направления" в Закона за висшето образование по никакъв начин не разделя различните специалности на значими и незначими.

„Ако аз бях писала закона, щях да употребя вместо "приоритетни" друг термин като "проблемни специалности, които имат нужда от подкрепа". Проблемът е, че има много важни за страната ни и за пазара на труда специалности, за които няма кандидати да учат, като инженери и педагози”, обясни Кунева.

По думите й 50% от влезлите инженерство не завършват, а инвеститорите непрекъснато посочват, че имат огромна нужда от такива кадри. Даването на стипендии на проблемните специалности е начин да се стимулират повече ученици да се записват именно в тях.

Тя уточни, че Европейските стипендии са договорени още през 2014 г., когато са се изготвяли принципите за тяхното разпределяне. Тогава било говорено и със студентските организации, като е обяснено стъпка по стъпка какво представлява тази програма.

Трябва да ни пуснат програмата

Даването на европейски стипендии за т.нар. приоритетни специалности е изрично записано в гласуваната почти единодушно през февруари 2015 г. от Народното събрание Стратегия на развитието висшето образование, приемането на която пък беше едно от условията за стартиране на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

„Това не са пари от българския бюджет, това са европейски средства, които в този програмен период се дават от Европейската комисия само, за да се подкрепи определена политика. Тоест, не са просто за отличен успех или за социални нужди, а трябва да подкрепят развитието на образованието”, допълни Меглена Кунева.

Медицината си е добре

Кунева беше категорична, че медицината е една от най-значимите специалности за страната. Това се вижда през държавното финансиране, което е едно с най-високите в страната.

Тя припомни, че от 2004 г. досега то се е увеличило повече от два пъти - от 40 до 88 млн.лв. Издръжката на един студент по медицина струва на държавата над 7 хил. лв. годишно, докато на един студент по икономика то е 700 лв.

Вицепремиерът напомни също така, че медицинските университети отбелязват много сериозни бюджетни излишъци или т.нар преходни остатъци. Тя даде за пример Медицинската академия в София, която за миналата година има около 100 млн. лв. излишък.

„Благодарение на държавата и на други фактори, там има средства. Мисля, че едно независимо академично заведение може да даде стипендии и за успех, и за социални нужди”, коментира Кунева.

Тя посочи още, че Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите при обсъждането на бюджета за догодина ще търсят начини и през 2017 г. да има средства за стипендии. Министър Кунева припомни, че тази година в бюджета са заложени 32 млн. лв. за стипендии, докато европейските стипендии са 26 млн. лв. за три години и половина.

Стипендии за успех през държавния бюджет взимат над 20 хил. студенти в страната.