Лариса Сладкова би поела и най-високият пост, стига да й го предложат. Тя обича страната си и се бори за по-достоен живот за хората в нея.

Лариса, много ми е приятно. Добре дошла в „120 минути”, изглеждаш прекрасно, но сигурно често ти го казват?

– Здравейте, благодаря ви за комплимента. Много е приятно да го чуя от красив мъж. Приятно е да общувам с вас. Сигурно ще е нескромно от моя страна, но няма да отричам – наистина получавам много комплименти по повод моята персона, по повод моите красиви коси, по повод моята външност, при това както от мъже, така и от жени.

Вие живеете в Челябинск. До колко градуса пада температурата през зимата и колко студено става? Интересува се нашият метеоролог Емо Чолаков, който стои пред студиото и гледа.

–  Здравей, Емо. В последно време зимата в Челябинск стана много по-топла. Преди стигаше до минус 40 градуса, даже минус 43, минус 45. Сега минус 30 е най-студеното.

Как ви хрумна да представяте прогнозата за времето по този начин, с това, да го наречем, лятно облекло. Може би, за да не се стресират хората от студа?

– Разбрах въпроса ви. Винаги ми се е искало да привнеса нещо ново и да покажа нещо ново в прогнозата за времето. Тя според мен трябва да е съвсем различна – да не е скучна, да е жизнерадостна и весела, гореща, емоционална. И всички емоции и топлина, които аз например искам да покажа ги показвам. Във всяко време на годината – и в студено, и в топло.

Как решавате с какви дрехи ще представи следващата си прогноза?

– Аз сама си пиша прогнозата за времето, всички текстове, обмислям и измислям ролята на моята героиня, която аз сама изпълнявам. Решенията ги взимам с лекота – дрехи имам много, а фантазия – още повече.

Безкрайна фантазия, казвате. Спирало ли ви е нещо да представите прогнозата за времето още по-разкрепостено?

– По-разкрепостено, да. Знаете ли, понякога по време на снимки ми се налага да импровизирам. Даже ми идват нови мисли и словосъчетания, с които да зарибя зрителя, да получа от него определени емоции. Което се и получава – получавам положителни коментари, отрицателни, но това е моята работа и ми е харесвало и още ми харесва да го правя.

Тук в България станахте известна с подкрепата си за партията на пенсионерите. Вие сте млада и красива жена, защо точно пенсионерите?

– Винаги ми задават въпроса защо. Аз живея в нашата страна и виждам нашите пенсионери и това е най-незащитената прослойка от нашето население. Те живеят и оцеляват само на пенсия, която като правило е минималната . Хубаво е, ако имат деца и те могат да помогнат на родителите си пенсионери.

Моето пенсионеране наближава, скоро ще достигна възрастта за пенсиониране. Аз живея в настоящето и бъдещето, и ми се иска да променя нещо. Дори аз да не получа повишение, ще го получат моите потомци. Лично аз не бих искала да преживявам на тази пенсия, когато дойде време и тя стигне и до моя дом. Затова исках да ми се предостави възможност да променя нещо, но не ми се получи. Не ми дадоха възможност за по-нататъшно развитие.

Пожелавам ви го. Не изглеждате на тази възраст, а и си мисля – когато започнахте да представяте прогнозата по тази начин, получихте ли някакви писма да не прездизвикате инфаркт, сърцебиене?

– О, разбира се, че имаше и все още има, имам много обожатели, много ми предлагат ръката и сърцето си. Да, често е така. Даже не знам за кого да се омъжа, имам толкова голям избор, ако трябва да съм честна. Възрастта им е в диапазона от 25 до 45 години. Обожателите ми са наистина много.

Как ги парирате и как парирате неприличните предложения?

– Ох, не знам, много зависи от хората и какво точно ми пишат. По принцип отговарям много културно. Знам, че мъжете са много емоционални, те обръщат внимание на жената, разиграва им се фантазията. Затова отговорите ми са различни, но като цяло – без всякаква пошлост и с разбиране към конкретния мъж.

Лариса, а защо се отказахте от кандидатурата си за депутат? Имаше нападение срещу колата ви. Кой е този, разбрахте ли кой може да спре вас да влезете в Думата с партията на пенсионерите?  

– Наистина, колата ми беше повредена, а аз оттеглих кандидатурата си от изборите благодарение на натиска на моите опоненти. От кого и какво съм се уплашила – аз не съм се уплашила. Има хубава поговорка, който го е страх от мечки не ходи в гората. Аз си проведох разузнаване и засега силите ми са слаби, не ми е дошло времето, всичко предстои.

Знаете ли, сега се сещам – България номинира две жени за генерален секретар на ООН. Смятам, че бихте била интересна кандидатура. Бихте ли приела? Президентските ни кандидатури – също постна работа. Вие бихте ли приели? Много хора биха гласували за вас.

– Аз, винаги. Това е чудесно, вашите думи галят ушите ми. Бих се постарала. Разбира се, че бих приела това предложение и бих се постарала да въплътя в живота, всичко което смятам в определени сфери.

Бихте ли направили една прогноза за България, във ваш стил?

– Това предложение ли е? Добре, аз обичам България и бих приела такова предложение, защо не.

А, с две думи. Например сега е циганско лято.

– Ох, сега. Ако ме бяхте предупредили щях да си измисля определена роля и бих се постарала да е в студио, не в домашни условия, защото не е така удобно. Но бих измислила специфичен текст, който би заинтригувал зрителите във вашата страна.

Кажете нещо на българските пенсионери, днес беше топло, другата седмица казват, че се разваля леко времето.

– Не знам.

От устата на Лариса как ще прозвучи това?

– Независимо от това, дали си пенсионер или не, ние всички сме хора. Аз ви пожелавам – обичайте се, пазете се един друг. Възрастта е такова понятие – старее само външната обвивка, вътрешно винаги сме млади. Затова, скъпи мои пенсионери, жители на България, желая ви младост в душата. Жените пенсионерки трябва да се глезят, да се грижат за себе си, за да може мъжете да им обръщат внимание независимо от възрастта.

Чудесно. Лариса, много хора си задават въпроса докато ни гледат как един мъж може да спечели сърцето ви или как вашият мъж ви е спечелил?

– Как е успял мъжът ми ли? Нас най-вероятно ни е свързала съдбата, не бяхме и двамата нито богати, нито известни. Сигурно със своите мъжки постъпки. За мен мъжете не са се променили – ако мъжът постъпва мъжки, извършва мъжки постъпки заради мен, заради семейството, разбира се, ако смята да има такова. Само по този начин – с мъжки постъпки, без излишни разговори и дълги обещания. Никога никого няма да чакам, не слушам разговорите, защото аз самата съм такъв човек – човек на действието. Ако съм казала нещо, задължително го правя.

Вие винаги завършвата прогнозата си с пожелание към зрителите – да се обичат, да се гушкат, топлят, да бъдат добри. Може ли в края на този разговор едно пожелание към зрителите на „120 минути” и така да се разделим?

– Скъпи мои зрители от друга държава, жени и мъже. Българските жени са безумно красиви, мъжете са безумно красиви. Желая ви душевно равновесие и на първо място здраве. Без здраве няма да имаме нужда от нищо и нищо няма да ни се иска. Прегръщам ви с цялото си уралско сърце. Казват, че у нас е студено, но стига през лятото и до плюс 40, сигурно е по-горещо от България. В България съм била само един път и затова ви прегръщам, целувам ви, всичко най-най-хубаво.