Пациент прекарал седмица в инфекциозно отделение заради грешна диагноза Хепатит А, поставена след изследване от частна лаборатория в Пловдив. Животът му се преобърнал за два часа.

„След седем дни лекуващият лекар ми каза, че нямам никакъв хепатит А и просто съм седял една седмица при заразените хора. Той ми каза да си събирам багажа и да се махам по-бързо,” спомня си пациентът, пожелал да остане анонимен.

Неверните рeзултати от лабораторията му струват лечение като заразно болен и седмичен престой в болница. „Явно някой не си е свършил работата. Самите изследвания явно не са истински,” коментира той.

Пламен Таушанов е председател на пациентска организация. Въпреки че всеки ден се сблъсква с лекарски грешки на пациенти, по ирония на съдбата самият той се озовава в подобна ситуация. Прави си изследване, резултатът от което е злокачествен тумор. Таушанов все пак решава да си направи и второ изследване в друга лаборатория. Този път пробата е отрицателна.

„Първото е злокачествен вид рак, второто е доброкачествен, което принципно влияе върху методите на по нататъшно лечение. Тъй като обикновено злокачествените тумори се лекуват с химиотерапия,” коментира той.

Екипът на „Хрътките” направи проверка за надеждността на лабораторните изследвания, като направи пълна кръвна картина на един от репортерите в рамките на два дни в пет от най-големите лаборатории в страната. Четири са частни, а една е държавна. Резултатите разчете хематологът доктор Галя Цонева.

„Няма да казвам лабораториите, няма да гледам кои са, просто ще гледам хемоглобина. Като гледам започва от най-ниската стойност е 93, а най- високата - 111. Между 93 и 111 има грубо казано над 20% отклонение – това е недопустимо,” обясни д-р Цонева.

Ако при хемоглобина отклонението в резултатите между лабораториите е до 20%, то показателите на левкоцитите са в двете крайности.

„5,1 и 3,7 - това е много голямо отклонение. Това пък вече е близо 50% отклонение е недопустимо. Тук можем вече да бъде сбъркана диагнозата на пациента, защото при едни ниски левкоцити, съчетани с нисък хемоглобин, това вече би означавало подтиснат имунитет,” коментира още хематологът.

Резултатите от всички лаборатории са единодушни в само в едно - анемия. Ако изследването беше направено само в лабораторията, дала най-ниския резултат, то изводът на лекарите щеше да е страшен – рак на кръвта, посочи д-р Цонева.

Често ли се случва лабораторните резултати да не отговарят на реалното ни здравословно състояние? Какви са причините за различните стойности на изследванията, които си направихме и как се извършват проверките на контролните органи в лабораториите?

Отговорите на тези въпроси - тази събота в предаването „Хрътките" от 17:30 часа по bTV.