Капка Георгиева смени политиката с рисуването. Доскоро тя беше едно от най-разпознаваемите лица на политическата сцена у нас – беше жената до Волен Сидеров, а след раздялата им и след "Атака" стана опора на новия проект на сина си Димитър Стоянов.

Днес тя се е отдала на едно много по-различно занимание – рисуването. Извънземни, демони и индийски богове са само част от темите, които се срещат в творчеството ѝ.

Научете повече за новото амплоа на Капка Георгиева в едно нетипично интервю с Вяра Деянова:

- Намираме се в дома на Капка, в една много интересна компания. Казвам компания, защото тези неща имат дух, нали? Не са просто драсканици, картини... Кога и как, защо започна да рисуваш?

- Започнах да рисувам, за да изразя чувствата, които не мога да изразя с думи. Първата си картина нарисувах преди 3-4 години, когато почина баба ми. Тя почина на 101 г. Имаше хубав живот и до последния си миг запази духа си.

Виждах я как се стопява и как се връща обратно в зародиш. Стигнах до извода, че човек тръгва от зародишната си форма и на 100 г. се връща в зародишната си форма. И започнах да рисувам. Така се появи първата ми картина на платно...

- Тук ли е някъде около нас? Това, което прилича на извънземно..? А защо?

- Тя беше заприличала на извънземно.

- Баба ти е заприличала на извънземно!?

- Да! Така се появи, така я направих. Аз ѝ подарявах мои дрехи, тя много обичаше да бъде шик. И така ѝ стояха дрехите в последните дни – по-широко като на слабите манекенки, но имаше красота и излъчване.

- Ти претърпя и в личен план промени, катарзис – можем така да го наречем..

- Човек когато преживее някакъв стрес, случка, която да обърне живота му в друга посока, или се срива, или се превръща в човек, който непрекъснато се самосъжалява. Това се отбелязва на лицето му и той губи силата си. Или просто трябва да започне наново, но често просто не знаеш какво ще правиш.

- Сложила ли си точка на това твое минало, свързано с политиката, с човека, с когото те свързваха и за когото все още ти задаваме въпроси.

- Аз съм сложила точка, но Господ дали е сложил – нямам представа.

- Проследи ли по някакъв начин, колкото и да си се откъснала от политиката това, през което мина човекът, който беше до теб преди известно време? Той също мина през някакъв катарзис.

- Трудно ми е да коментирам човек, когото не познавам. Той беше друг човек. Сега все едно е подменен. Не намирам логика в действията му, защото все едно говори нещо демонично.

- Случва се така и в богословието, което е завършил. Случва се така, когато станеш политик или известен, както се казва в онзи хубав филм с Ал Пачино – „Адвокат на дявола", най-лесно податлив си да се заселят у теб гордостта, презрението, алчността, себелюбието. Срещу това лекът е само вътрешно да се самопречистиш, да се покаеш.

- Но той стана баща... Не смяташ ли, че това по-скоро смирява и облагородява?

- Много зависи. Много зависи. Това, че ставаш родител е чудесно, но пак те чака нещо страшно, много тежко. Тогава проявяваш силата на характера си, на воляата си. Не се наспиваш, каляваш се и понякога детето помага, но понякога пречи.

- Ти честити ли на Волен за рожбата му?

- Не си говорим, така че няма как да му честитя. Дай боже да е добре детето и да е здраво, да се развива.

- Как виждаш бъдещето му – на Волен?

- Не го виждам в добра насока, смятам, че има много демонизъм в него. Играе много роли, в много голям цирк е влязъл, ако има сили да се измъкне и да покаже това, което е - няма да се хареса... не би се харесал такъв. Ако някой сега ме запознае с този човек, не бих искала да съм приятел с него, той не би влязъл в кръга на познатите ми.

- Ти сега си нова и преди записа ми каза, че това са не просто картини, а в тях има история. Това е петел или кокошка? Коя е тази кокошка, Капка?

- Това е извънземна кокошка. Имам една приятелка, която ми каза, че общувала с нещо като дух и като видяла кучето ѝ заприличало на Йода, който ѝ се явявал като кокошка...

- Кога ѝ се е явявала тази кокошка?

- В известен период от живота и тя е можела да предсказва. Все едно ѝ се е диктувало какво да говори и тогава е имала много клиентела, приятели и близки. И ми е казвала: „Можеш ли да нарисуваш моята кокошка?”, тъй като тя в един момент я е напуснала. Аз много се учудих как да нарисувам кокошка... как може човек да нарисува кокошка, която да излъчва нещо.

Нарисувах я и естествено нищо не се получи, измих на мивката платното понеже са акварели и изведнъж видях, че започва да се появява човешко лице, дори се появи брадичка. Една сатанинска усмивка, появи се човешко тяло, очите най-вече. В първия момент се стреснах като я оставих да я погледна отстрани. Не съм ѝ я показвала все още, но се надявам да ѝ хареса нейната кокошка. Ти кажи – кое животинче е?

- Не е животинче. То си е направо Лукавия това. Предупреди я поне, че някакви демони се явяват.

- Трябва да се видим да го обсъдим с нея, но така исках картините трябва малко да постоят, за да могат да започнат да живеят живота си. Това е гола котка – свинкс. Тук съм нарисувала майка ми. Тук много прилича на майка ми тази гола котка. В този момент беше много оголена, имаше проблеми, които ѝ се бяха случили в живота и си бяхме обещали да отидем някъде. Решихме да отидем в Амстердам, аз затова съм я апликирала в такива мотиви, най-различни салфетки, които бяхме взели оттам.

- Бог Ганеша или се бъркам?

- Да, това е моят Ганеша... Веднъж сънувах много красив сън. Все едно го видях в много цветове, после отворих интернет и видях, че той е индийският вариант на Хронос, аз много пиша за Хронос в разказите си.

- Тази риба много ми харесва.

- Тя е за моята прятелка, която ми подари боите. Казва се Гил Гамеш.

- Тя не е контактувала с риба, нали?

- Тя е зодия Риби и е родена един ден след мен. И според легендата за Гил Гамеш на дъното на океана лежи цветето на вечната младост и вечния живот, което той се е гмурнал да извади. И тази риба-пепруда вади живота, самочувствието. И виж окото ѝ сякаш веднъж оживя. Цветята в началото станаха просто ужасни. В един момент започнах да въртя с четката и само с вода и четка, те цъфнаха.

- Коя е тази, която се качва на масата?

- Това е Тифани.

- Да я представим и нея, защото има любопитство към окото на камерата.

Изключително е умна и много обича да рисува. Като започна да рисувам тя започва да се суети, държи четката с муцуна.

- А тази русалка? Какъв ѝ е случаят?

- Това е последната ми картина. Преди 10-тина дена почина вуйчо ми и ми съобщиха към 22.30 вечерта... Все едно те удря ток, измръзва ти главата. И си казах: „сега мога да плача цяла нощ, да плача, да плача, да пуша...” Просто усещаш смъртта отвсякъде да витае. И си казах; „не, ще започна да рисувам". И така се появи русалката.

- Можеш ли да ми нарисуваш нещо сега?

- Трудно ще ми бъде, защото обикновено нощем рисувам. Нахвърлям нещо с молив на скицника и после направо взимам акварелите. Наистина ще ми е трудно... При мен особеното е, че съм левичар и рисувам с лявата ръка и всичко се получава огледално – това, което вадиш от другия свят, светът зад огледалото.

- Той понякога е страшен, но и много красив, нали?

- Мъките на твореца са големи. Аз съм изживяла този период, в който исках да приключа живота си и сега разбирам, че не съм била права. Намерила съм смисъла на живота в усъвършенстването и в приемането на нещата такива, каквито са... Това е начало – щрих на нещо като твой портрет, но трябва да се роди с цветовете, аз само нахвърлила две черти. Ето ти се смееш много, но аз те видях по-сериозна... Не е заживяло още.

- Видяла си някакъв друг мой план от този другия свят. Ако можеш с едно изречение да опишеш света на Капка?!

- Между другото внучката ми беше нарисувала една картина „светът на баба Капка и Йода". Сега ще ти я покажа, мисля, че знам къде е.

- Да кажем, че Йода е кученцето ти, което е много малко фино и трепери от нашето нахално присъствие...

- Ето го... сега ще доведа и кученцето... Как всички са добре дошли. Може би тук някъде трябва да са картините, които са още в абстрактен период.. Ето това е „Светът на баба Капка и Йода". Ето, има нещо като око, нещо като куче, видяла го е по-обран и тъжен. Уловила ме е...

- Благодаря ти! Това беше много искрен разговор.