Много често казваме, че нечий живот е като на кино. Животът на един от най-известните българи във Франция е като на филмова лента.
Христо Куртев напуска България на 22 години и се записва да учи кинорежисура в „Сорбоната” в Париж. Става главен редактор на световно известното списание „Джойс”. След 1990 г. е основател на федерация Царство България.
От живота на Христо Куртев можем да разберем и „какво искат жените”.
„Без излишна скромност искам да кажа, че българите имахме голям успех сред парижанките, защото нямахме задръжки”, спомня си Куртев.
Животът го среща с Мара Палмър, тогава съпруга на Марк Палмър – шеф на „Рийдърс Дайджест”. „Случайно се запознахме в Париж, аз я поканих на обяд и щом се видяхме се влюбихме от пръв поглед. Беше омъжена тогава, но какво като беше”, спомня си Куртев.
„С Мара живеехме ден за ден, без да правим планове да умираме заедно. Аз бях и доста несериозен и имах и други приятелства. Тя го знаеше и нямаше никакъв проблем”.
Друга важна жена в живота на Христо Куртев е принцеса Сурая. „Тя беше чудно красива, втората съпруга на иранския шах, но той се разведе с нея, защото не може да има деца. Ние се срещнахме в Париж, когато вече беше отдавна разведена с него”.
„Ходехме заедно по нощните заведения и един път нейната компаньонка (от френски, „компаньонка” – близка приятелка, спътница, бел.ред.) ми беше сипала нещо в питието, не знам какво. И аз се осмелих и започнах да целувам принцесата по гърба, тя беше с гол гръб... И тя се обърна, удари ми два шамара, но след това тя ме целуна”, спомня си Куртев.
Казва, че винаги се е разделял приятелски с жените в живота си.
Срещите с кралски особи не свършват до тук. Скоро Куртев се запознава с бъдещата си съпруга – дъщерята на краля на Боливия. „Срещнах я при един руски граф от фамилията на художника Малевич. Няколко месеца по-късно й предложих да се оженим. Тя ми отговори, че трябвало да помисли по въпроса, но пет минути по-късно ме питаше откъде ще й купя пръстена”.
„Баща й хич не беше щастлив, че иска да се омъжи за мен, защото беше женена два пъти. Оженихме се в кметсвото в 16-ти квартал в Париж и направихме обяд в „Максимс” – най-хубавият ресторант в Париж по това време”.
„Тя обичаше спокойния живот, не я влечаха светските събития, както влечаха мен. Живяхме много буржоазно 10 години. Тогава баща й почина и тя се раздели с мен, след като наследи милиардите му. Нейните адвокати я посъветваха веднага да замине за Женева и да се раздели с мен, защото ако остане в Париж, щяла да даде 70-80% от наследството за данъци”, спомня си Куртев.
Той казва, че е доволен от живота си и, че не е бил създаден да бъде женен човек. „Мопасан казва, че ако си син на портиера или учиш децата на аристокрацията на езда, никога няма да те приемат, но ако си чужденец, за който инщо не знаят, е съвсем друга работа”, казва Куртев.
Казва, че този дух се поддържа със спорт и работа. „И любов, разбира се. Без любов човек не е щастлив”.
