30-годишен холандец сбъдва мечтата си като обикаля Стария континент с мотор.
Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Словения – той изминава 10 хил. км за пет седмици, и един мотор на име Ханс-Петер, който се превръща в нов дом за уеб дизайнера Нийк тен Хупен.
Разказва, че според него всички държави са несравними една с друга.
„Едни имат красиво море, други имат планини. Смятам, че хората са най-важни. Обичам да срещам нови хора – канят ме на кафе, на обяд или вечеря. Това е най-невероятното преживяване за мен - да се срещам с местните”, споделя Тен Хупен.
По думите му всички европейци много си приличаме, но и много се различават.
„Всяка държава има различна култура. Реших, че искам да видя останала част от Европа. И е много интересно”, допълва той.
Пътешествието започва преди няколко месеца и преобръща живота на холандеца.
„Бил съм на места, където съм се чувствал изгубен, самотен и изведнъж нещо се случва. Идва някой на бензиностанцията, например и казва - о, ти си от Холандия, къде отиваш?! Хората са много топли, искат да споделят с теб и навсякъде се чувстваш добре дошъл”, разказва холандецът.
Преди да дойде в България, обиколил почти целия Балкански полуостров.
Споделя, че чувства пътуването си като дълг.
„Аз съм в Европа. Гласувам за политици в страна си. А те решават съдбата на Европа. И индиректно решават съдбата на България... Смятам, че е странно да не знам нищо за България”, смята уеб дизайнерът.
„В известен смисъл и аз взимам решения за тази страна. Искам да знам повече. Ако вярвате на всичко, което медиите ви казват, ще решите, че България е доста лоша държава. Но от цялото си пътуване досега - Балканите, Албания - хората са невероятни! И е точно обратното на това, което медиите ви казват”, разкрива той.
Определя страната ни като държавата на различията - както в природата, така и в хората.
„Има бедни и богати. Това е държава на контрастите. Когато минах границата се изненадах, че никой не говори английски. В Македония винаги се намираше някой, който да говори английски, но между границата и София беше трудно – не можех да прочета нищо...”, смята той.
Избягва дългите престои в големите градове - предпочита селата и обикновените хора, от които има какво да научи.
Споделя, че не го е страх да пътува сам и никога не се е чувствал в опасност.
„Обичам да пътувам сам, това ми дава възможност да говоря повече с хората. Ако бях в група с туристи, никой нямаше да ми обърне внимание. Единственото нещо, за което трябва да се притеснявам е, когато карам в планината и съм наистина сам. Ако падна от мотора - тогава бих имал проблем. Но иначе не се чувствам в опасност, нямам проблем с хората”, разкрива холандецът.
В трите малки куфара на мотора си събира само най-необходимото – дънки, няколко тениски, бельо и яке.
Звъни на близките си поне веднъж седмично. И често чува от тях, че е луд. По думите му те знаят, че изживява мечтата си и уважават решението му.
Един от основните уроци, който научил по време на пътуването си е, че парите нямат значение.
„Не се нуждая от много. Това също е нещо, което научих - всичко, което имам е на този мотор в момента. Нямам легло, нямам стол и маса, нямам мебели, нямам вещи. Това е всичко, което притежавам и от което имам нужда”, казва Тен Хупен.
От България тръгва за Истанбул, който е и последната му спирка в Европа. Все още не е решил какво ще прави след това.
