През 2013 г. България се срина до 100-но място в класацията на „Репортери без граници" за свобода на словото. Това означава, че и по този показател страната е последна в Европейския съюз, а като цяло държавата бележи рекорден спад от 64 позиции само за осем години.

„Голямото зло е, че стотици хиляди, ако не и милиони българи, живеят в един свят от криви огледала. Те вече не знаят на кого да вярват, нямат морален компас - и естествено залитат към най-достъпното - консумацията, безочието, елементарните клишета, агресивността” – такова мнение изрази в предаването „120 минути” журналистът Александър Андреев от българската редакция на „Дойче веле" и член на „Репортери без граници".

По думите му, българският медиен пазар е много ограничен, а пък качествената журналистика струва пари. „Част от издателите и журналистите се продават на едро или на дребно, други пък се самоцензурират от страх пред могъщите икономически или политически покровители, рекламодатели и поръчители”, коментира Андреев.

Според него българският пазар е тесен и в него се подвизават абсурдно огромен брой медии, на които им трябва работна ръка. „Тя често пъти идва направо от улицата, така да се каже. Косата ми се изправя от неграмотностите, на които се натъквам. Омразата, агресията, национализмът, черното-бялото мислене са много по-лесни и достъпни, те са по-вкусни и по-смилаеми - и ако няма свястна журналистика, която да предлага алтернативни обяснения на света, хората пак един ден се хващат гуша за гуша”, обясни още Александър Андреев.

Той разтълкува мястото на България в класацията на „Репортери без граници” като сигнал към чуждестранните политици, който те разчитат като „Тази страна е просто катастрофа!"

„Слава Богу, че България влезе в Европейския съюз, защото иначе щеше да изпадне в тежка международна изолация и всички български граждани щяха болезнено да го усетят на гърба си. За мене даже не е толкова важно как Берлин или Париж или Брюксел се дивят на медийната ситуация в България, важно е, че от нея страдат милиони българи”, коментира още журналистът от „Дойче Веле”.

Журналистика, политика и шоу

Александър Андреев определи като „блатна, в смисъл на мръсна, лепкава, непрозрачна” ситуацията, при която журналисти стават политици и използват ефира си, за да го обявят.

„Първо - съвестният журналист е длъжен да спазва санитарна дистанция спрямо политиката. Второ - ако реши да влиза в нея, което се случва и другаде по света, трябва първо да излезе от журналистиката, а не да я използва като политически трамплин”, изреди Андреев.

„Фатално грешат онези журналисти, или псевдожурналисти, които смятат, че да управляваш една държава е същото, като да правиш някакво шоу на екрана. Вярно, хората ти гледат масово шоуто, заливат се от смях на три ракии, тупат те по рамото на улицата и те взимат за „народен човек", но това още далеч не означава, че ти ще си способен да ги управляваш, а не само да ги забавляваш. За съжаление обаче и другаде по света все по-често се размиват границите между политика и шоу - вижте Берлускони, вижте Уго Чавес, че дори Путин”, изреди той.

Българските африкански медии

Журналистът от българската редакция на „Дойче Веле” призна, че е скептичен за бъдещето на журналистиката в България и връщането на доверието в гилдията. „Много трудна работа. Банално ще кажа, че доверие се печели бавно, а се губи много бързо. Българските медии се срутиха за 7-8 години до африканско равнище - да ме простят африканските колеги. Теоретичните отговори са лесни и звучат красиво: медиите трябва да се отърват от нечистите икономически зависимости и партизанщината”, коментира той.

„Нужен е консенсус между самите собственици и издатели - против поръчковата журналистика, против популизма, против неграмотността. Ама всичко това няма как да стане бързо”, препоръча той.

„И най-важното: каузата е обречена, ако самите потребители на медиите не разберат, че без качествена журналистика са обречени да живеят в блатото от лъжи и корупция, сред кривите огледала на популизма и завистта. Уви, мисля че задачата не е решима, защото трябват пари, трябват образовани и честни журналисти, трябва гражданско общество и осъзната публика - все дефицитни фактори в България”, завърши коментара си Андреев.