Трансплантираните пациенти излизат на бунт под прозорците на здравното министерство заради затруднен достъп до лекарства. Ултиматумът, който поставиха за трайно решение на хроничния проблем, изтече.

Трансплантацията е животоспасяваща и в повечето случаи дълго чакана процедура. Много от пациентите, обаче, не я дочакват и загиват чакайки. За бъбречно болните хемодиализата е начин да удължат живота си. Те обаче са принудени да търпят много ограничения. Проблемите не свършват с трансплантациите, а продължават.

За втори живот у нас чакат повече от 1000 българи. Най-много са бъбречно болните. Като Светла Богданова, която е на хемодиализа седма година. Това означава, че животът й зависи от апарата 3 пъти седмично по 4 часа. Никога не са й се обаждали за трансплантация.

Трансплантирани в България са около 700 души. Бисер Тодоров живее втори живот с ново сърце. „Най- трудното в ежедневието ми е да мога да се справя с лекарствата, които трябва да вземам. Възможността дали да си купя храна или лекарства е страшно лоша”, казва той.

Всички трансплантирани пациенти пият до края на живота си така наречените имуносупресори, които помагат на организма им да не отхвърля чуждия орган. Здравната каса плаща най-евтиния от тези медикаменти. От началото на годината в Касата попадат много по-евтини медикаменти в две от групите. Така, ако пациентите искат да спазват предписаната им терапия, трябва да доплащат.

„Сменят се министри, сменят се и правителства - историята е една и съща винаги. Сърцето се отхвърля от организма и загиваш, това е. Животът, който ти е подарен, си заминава така като „Добър ден”, допълва Тодоров.

Пациентите са в очакване на отговор на държавата. „Този 10-дневен срок изтича и ние сме готови да протестираме. И да изискваме от хората, от които зависи това решение на въпроса”, казва Жулиета Михайлова.

От министерството отговориха писмено - решен е проблемът с двете групи лекарства и болните няма да доплащат.

Пациентите настояват за принципно решение на проблема с лекарствата - например отделянето им в отделна група в Позитивния лекарствен списък, където са включени медикаментите платени от Здравната каса. Така лекарят ще избира терапията им, а няма да се определя по административен път.