Дупка в Закона за българското гражданство вкарва в параграф 22 децата, родени от чужденци в България, но изоставени по-късно от родителите си на наша територия.

Те не могат да станат българи, въпреки че са прекарали живота си у нас.

Историята на Реми

Преди 19 години в болница Шейново една нигерийка дава живот на момченце. И напуска страната. Така започва историята на Реми Колагбуди - до ден днешен гражданин на нито една държава.

Той израства в институция, а последните 4 години прекарва при приемна майка. От раждането си до сега никога не е напускал България. Не може да стане българин - според закона трябва да се откаже от нигерийското си гражданство. Той няма такова, защото не може да го докаже - няма никаква връзка с родителите си.

„Мога да си направя собствена държава скоро. В момента съм гражданин на нито една държава. И съм по средата. Всеки казва нещо - той не е от нас, той не е от нас. И не можем да ги срещнем двете институции, за да решат аз от кой съм”, казва Реми.

Какво следва?

Той учи в елитно училище, което му предлага стипендия, за да продължи образованието си в Съединените щати. Без документи, обаче, той дори не може да напусне България. Всъщност, той не може също да започне работа или да кандидатства в университет.

През декември изтича разрешението му за временно пребиваване. Грози го опасността да бъде затворен в лагер за бежанци или депортиран в Нигерия. Там, обаче, вероятно също ще бъде затворен, защото не може да докаже произхода си.

„Израстват по домове, държавата е майка-закрилница за тях и като навършат 18 години става техен преследвач. Отварят им се вратите и стават никой от никъде”, казва приемната майка на Реми Мария Благоева.

Ще реагира ли държавата

От Държавната агенция за закрила на детето предлагат да се облекчат условията за кандидатстване за българско гражданство на деца като Реми.

„По принцип тези деца нямат документ за гражданство да друга държава. И по този въпрос, може, след обстойно проучване да се вземе решение за всеки индивидуален случай как би могло да се процедира”, посочва Гинка Шуклева, инспектор в Държавна агенция за закрила на детето.

Съдбата на Реми е в ръцете на иснтитуциите.

„Всички хора, които гледат това и ще го гледат общо взето знаят за този проблем. Просто си питат ушите и се правят, че ме няма. Единственото нещо, което може би искам да кажа на президента е, че ако има някаква сила би трябвало да я използва, за да помогне на хората, а не да си седи в офиса”, казва момчето.