"Бъдеще без насилие за всяко дете" - кампанията на bTV и УНИЦЕФ приключи преди малко повече от месец с благотворителен концерт-телетон, които набра над 24 хиляди дарители за каузата. Мисията обаче продължава. Защото, колкото и да ни се иска, насилието над деца не спира с края на кампанията.

Това е историята на едно 14-годишно момче, което прекарва детството си в интернат. То скоро ще навърши 15. Но вероятно няма да отпразнува рождения си ден със своето семейство. Защото от няколко години живее във възпитателно училище - обвинен е, че е насилил сексуално друго дете.

Преди да попадне в интерната, детето е жертва на системен тормоз в семейството си в продължение на години – бащата бие майката. Детето става пряк свидетел на всичко.

Интернатът обаче не е втори шанс за момчето - в институцията той става жертва на още по-жестоко насилие и то не от страна на другите деца, а на самите служители. Признава, че са удряли и него – с пръчка.

Свидетели на насилието стават френски доброволци, посетили интерната през лятото на 2013 година. „Децата живееха в ужасни условия! Нямаше достатъчно храна, хранеха се навън - на земята! Липсваше хигиена - баните не работеха, децата нямаха четки за зъби, кърпи и сапун. Нямаха дрехи, ходеха със старо и мръсно бельо”, спомня си Жули Марешал.

Доброволците подават жалба в прокуратурата и сигнал към Агенцията за закрила на детето. „Бяха установени тежки форми на физическо насилие от страна на членове на персонала върху настанените деца. В по-късен етап беше направена втора проверка и беше установено сексуално насилие между децата”, казва Камелия Николова.

Жертва на системния тормоз е било и това момче.

Година след проверките на институциите, интернатът е закрит. Животът на това дете обаче продължава зад затворените врати на друго възпитателно училище. Сега мечтае да отиде да живее при майка си. „Стегнах се, дойде ми акълът в главата. Сега като излезна, съм казал - стъпя ли извън интерната, при мен беля няма да има”, обещава той.

Основният нормативен акт, който регламентира настаняването на деца във възпитателни училища, е Законът за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Въпреки периодичните си изменения, той функционира от 1958 година.

Общите наблюдения са, че в България липсва възпитателна логика, няма диалог, а възпитателите не знаят как да посрещат нуждите на децата.