Има идея минимален процент от работата, свързана с държавните поръчки, да бъде давана на хора с увреждания. Само 10% от близо 1 милион хора в неравностойно положение у нас работят.
Иво е един от тях - има детски паралич. Трудно се придвижва и говори, но не спира да работи. На две места - в банка, където прави изчисления, и вкъщи. Превежда текстове, тъй като знае английски, а в момента учи и испански.
„Имал съм интервюта, на които са ми казвали: „Хайде ще се видим, ще се обадим по-късно”, без дори да ме изслушат и да видят дали ставам за дадената позиция или не”, оплаква се Иво Стамов.
Една от причините да не се наемат хора с увреждания е липсата на регистър. Никой не знае каква е квалификацията и къде живее човекът в неравностойно положение. Една от най-добрите възможности за тези хора е да превеждат. Наредбите обаче не са гъвкави. Проектите са за точен брой хора и за определено време.
„Ние сме вече в 21 век. Имам чувството, че нашето Министерство на труда е някъде към 18-19 век. Искат с гълъбчета да изпращаме преводи до някого и с гълъбчета да ги връщаме”, коментира мудната администрация Мажд Алгафари - представител на фирма за преводи.
Усилията, които тези хора полагат, се отплащат с инвалидни пенсии. А те не искат това - предпочитат да изкарват парите си честно и имат идея.
„Мисля, че при обема на държавните поръчки, който е няколко милиарда или десетки милиарда, ако 0,1% се дадат на хора с увреждания, това би бил страхотен принос”, смята Минчо Коларски - изпълнителен директор на Агенцията на хората с увреждания.
В момента се твърди, че инвалидните пенсии източват бюджета, но по закон само 2% от работещите в държавната администрация трябва да са хора с увреждания. Работа за останалите няма, а Европейският съюз настоява 25% от инвалидите да бъдат сред нас.