Главното мюфтийство е подало няколко жалби за нерегламентирана религиозна дейност през последните 7-8 години. Последната е от преди четири месеца, съобщи пред bTV заместник-главният мюфтия Ведат Ахмед.
Той обаче е уверен, че имамите, обвинени в проповядване на религиозна омраза, не са направили нищо нередно.
Ахмед обясни, че не всички от изправените пред съда в Пазарджик по делото за радикалния ислям, са служители на Главното мюфтийство. Това обаче не означавало, че дейността им не се контролира.
Ролята на Главното мюфтийство е да проповядва ислямската религия сред мюсюлманите, така както е посочено в Корана и в традицията на пророка, каза Ведат Ахмед. Най-главната му функция е да изпълнява превантивна роля, като запознава хората в правилно тълкуване на ислямската религия, добави той.
Дим или огън?
Процесът в Пазарджик не е процес срещу религията, каза на свой ред лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той посочи, че България е светска държава със свои закони и Конституция и когато някой проповядва, че жената няма права, каквото проповядвали тези имами, то това е нарушение на Конституцията.
Каракачанов повтори тезата си, че радикален ислям у нас се проповядва от български граждани, обучени в чужбина.
През 1992-1992 година тогавашната национална служба за сигурност е екстрадирала от България първите проповедници, предимно чужденци – саудитци, йорданци, сирийци, турци, които били дошли да пропагандират радикален ислям, добави Каракачанов.
Заради това, по думите му, в последните 20 години от България се пращали деца в тези страни, предимно в частни ислямски университети, които след десетина години се връщат у нас и проповядват тази форма на ислям.
Имамите се настанявали в районите с българо-мохамедани и в ромските гета.
"Там където няма работа и социалният статус на хората е нисък, много лесно може на хората да се пълнят главите с подобни неща", каза Каракачанов.
Бурки след "разфереджаването"
В последните 120-130 години в България не е било характерно ходенето с бурки. Това не е традиция за българските мюсюлмани, каза Каракачанов по повод облеклото на жените, които се събраха пред съда в Пазарджик. Ахмед обаче отрече.
По думите му, „процес на разфереджаване” бил подет пред 50-те години на миналия век от тогавашната БКП. Голяма част от мюсюлманките и тогава се покривали в бурки. Връщането към това облекло сега, означавало връщане към повелите на ислямската религия.
