„В края на Десетилетието на ромското включване се наблюдават симптоми на трайно изключване. Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно”. Това са изводите от представително проучване на „Галъп” за нагласите спрямо ромското население, проведено между 26 юни и 2 юли.
„Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности”, сочат още резултатите от допитването.
По повод събитията в Гърмен и Орландовци (сблъсъци между българи и роми) в допитването са включени и допълнителни въпроси. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, уточняват от агенцията.
Анкетираните са помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - не биха.
Близо 20% от българите биха приели да имат началник ром или шеф на полицейско управление или офицер от армията да е от ромски произход. 70% категорично не биха приели. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.
На въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.
Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на анкетираните с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми, уточняват от „Галъп”.
Отрицателното отношение към ромите е по-изразено в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това буди неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.
Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен.
20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък.
Тествано е и отношението към различни твърдения. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни.
Картината на отговорите по двете твърдения показва, че въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема, твърдят експертите от „Галъп”.
60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. 70% подкрепя твърдението: „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. 25% се съгласяват с мнението: „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% са на обратното мнение.
