„В края на Десетилетието на ромското включване се наблюдават симптоми на трайно изключване. Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно”. Това са изводите от представително проучване на „Галъп” за нагласите спрямо ромското население, проведено между 26 юни и 2 юли.

„Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности”, сочат още резултатите от допитването.

По повод събитията в Гърмен и Орландовци (сблъсъци между българи и роми) в допитването са включени и допълнителни въпроси. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни, уточняват от агенцията.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: Галъп

Анкетираните са помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - не биха.

Близо 20% от българите биха приели да имат началник ром или шеф на полицейско управление или офицер от армията да е от ромски произход. 70% категорично не биха приели. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Снимка: Галъп

На въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Снимка: Галъп

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на анкетираните с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми, уточняват от „Галъп”. 

Отрицателното отношение към ромите е по-изразено в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това буди неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи. 

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен.

20% от запитаните заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък.

Тествано е и отношението към различни твърдения. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни.

Снимка: Галъп

Картината на отговорите по двете твърдения показва, че въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема, твърдят експертите от „Галъп”.

Снимка: Галъп

60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. 70% подкрепя твърдението: „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. 25% се съгласяват с мнението: „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% са на обратното мнение.