По-малко от месец след встъпването в длъжност на новото правителство на Бойко Борисов, британското икономическо издание „Файненшъл Таймс” публикува материал, свързан с една от важните теми по време на първия кабинет на ГЕРБ – проучването и добива на шистов газ.
Текстът със заглавие „Българите виждат руска ръка в антишистовите протести” започва с припомняне как една седмица протести на еко активисти през януари 2012 г. е била достатъчна, за да накара премиера Бойко Борисов да смекчи позицията си и да отмени лиценза за американската енергийна компания „Шеврон” да търси шистов газ в район, където се отглежда жито.
Подобни протести имаше навсякъде в Европа, като общото между казусите е, че нямаше голяма яснота какви химикали ще бъдат вкарвани в почвата при т.нар хидравлично разбиване и какви биха били последиците за околната среда.
През последните години технологиите за добив на шистов газ се развиха, но заради липсата на прозрачност и придобилите публичност случаи на отравяне на подпочвените води при сондажи, все още има значително недоверие.
Въпреки това, шистовият газ се върна на дневен ред заради застрашената енергийна сигурност на Европа. До преди няколко месеца имаше сериозен риск Стария континент да остане на тъмно и студено през зимата заради споровете между Русия и Украйна.
Някои хора в София казват...
„Когато друга протестна вълна, предизвикана от силното поскъпване на електричеството и горивата 13 месеца по-късно свали десноцентристкото правителство на г-н Борисов, изглеждаше сякаш в най-бедната страната в ЕС вече се е родило гражданско общество. При все това някои в София мислят, че руска ръка е помогнала за подбуждането на протестите, преследвайки свои цели”, пише британското издание.
"Ние трябва да помним антишистовите протести и другите организирани акции срещу правителството на Бойко Борисов. Това бе добре планиран сценарий, създаден от местни корпоративни, олигархични и икономически интереси, свързани с Русия", казва пред FT бившият силов министър Цветан Цветанов.
По-горе споменатите „някои в София” посочват връзки на Кремъл с местни групи, които подкрепят материално демонстрантите и финансират медийна антишистова кампания. Целта, според тях, е била да бъде наказано проевропейското правителство на Борисов за това, че води политика, която може да намали зависимостта на България от руската енергия.
Кампанията срещу шистовия газ е оценена на 20 млн. евро, отишли в медии и рекламни агенции с контакти в Русия. "Те (свързаните с Русия - б.р.) имат капацитета да се мобилизират, да плащат и да организират транспорта на демонстрантите. В същото време, те използват социалните мрежи, за да привличат легитимни участници като екоактивистите", казва един от интервюираните от FT.
Изданието припомня изказване на германския канцлер Ангела Меркел на неотдавнашната среща на високо равнище на Г-20 в Австралия, в което тя предупреди, че амбициите на Кремъл са се разпрострели извън Украйна, обхващайки уязвими страни в Югоизточна Европа.
"Подходът на Москва е ясен: те (руснаците) искат да направят така, че България да стане ненадежден партньор на ЕС и НАТО", коментира Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, енергиен експерти. В свои изказвания той неколкократно се е обявявал "За" шистовия газ.
FT цитира двама бивши съветници на правителството, според които „Атака” е получавала средства от софийския клон на фонда „Руский мир”, създаден от Владимир Путин, като депутатът от националистическата партия Миглена Александрова отрича тези твърдения.
"Много наши млади и регионални активисти участваха в протестите със собствените си имена и лица. При все това моята партия никога не е била водеща или ръководна сила в това масово гражданско движение", казва пред изданието и бившият лидер на БСП и настоящ президент на ПЕС Сергей Станишев.
