Когато има насилие в едно семейство, се нарушава един неписан, но активен закон – че родителят не може да прави каквото си иска с детето. Затова е много важно детето да не бъде разпитвано пред насилника, но и след това то да разбере, че насилникът е наказан. Това каза детският психолог Весела Банова в студиото на „Тази неделя”.
По думите й „капризът” на възрастния човек е съсипващ и разрушителен за психиката на детето. След това то може да поеме по три пътя – да се идентифицира с насилника (и да повтаря действията му), да се идентифицира с жертвата (и да бъде обект на насилие по-нататък в живота) или да получи друг опит и да намери свой собствен път.
Банова разказа, че се е срещала с момче, което е мечтаело да бъде в затвора – за да има решетка, която го пази от всекидневното насилие. „Неща, които за едно обикновено дете са ужасни, може да са остров на спасение за дете, което е преживяло насилие”, коментира тя.
Директорът на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева подчерта, че в никакъв случай не трябва да се прекъсва връзката с родителя. „Един от най-големите проблеми в съвременната социална работа е, че съдът не назначава режим на свиждания”, коментира тя.
По думите й именно това е начинът детето да разбере, че има общи правила и закони, като за тази цел не трябва да се позволява на родителя да идва когато и както си иска. Жечева коментира, че на този фон са малко организациите, които работят с родители-насилници.
„Много важно е да повишим чувствителността към насилието, което се случва в различни форми около нас. Насилието не е начин на възпитание, не е традиция, това е едно накърняване на детската душа и явление, за което обществото показва изключително тежка цена”, категорична бе Жечева.
