Морето е голямата любов на капитан Васил Вълчанов. Едва 20-годишен, завършва с отличие мореходния отдел на Морското училище във Варна и посвещава целия си живот на необятната морска шир.
„Избрах морето, защото от детска възраст аз се увлякох по морето. Като ученик в гимназията станах почитател на Джек Лондон, на Джоузеф Конрад - техните романи ме впечатлиха и аз разбрах, че моят път е морето”, разказва капитанът.
Неспокойният му дух и жаждата за далечни плавания често го изправят лице в лице със смъртта. Следа в живота му обаче оставят само 2 събития.
До и от Алжир
През 60-те години на миналия век на капитан Вълчанов е възложена строго секретна операция - да достави на Фронта за национално освобождение на Алжир крупно количество оръжие, необходимо за войната за независимост на френската колония.
„Бях посетен от трима души. "Вие сте капитан Вълчанов? - Да. - Аз съм полковник Ганчев от специалните служби". На вас искаме да поверим да извършите превоза, доставката на оръжие за алжирския фронт за национално освобождение. Отплавахме, заминахме, голямо беше напрежението, което преживях, когато преминавахме Босфора. Защото се прави една пълна проверка. Отидохме, безопасно разтоварихме цялото количество товар и приключих с тази доставка. За успешното изпълнение на тази рискована задача, бях награден с този златен медал за боева заслуга”, спомня си ветеранът.
От Алжир започва и друг ключов момент в живота на легендарния капитан. През 1963 г., Васил Вълчанов е привлечен да развива корабна дейност в алжиро-българското дружество "Тексим". Само за 2 години, капитанът създава концепция за мащабно корабоплаване, което се самофинансира, самоиздържа и носи на държавата милиони долари и левове печалба.
Изведнъж - враг
„И в момента, когато ние постигахме тези върхове, срещу нас започна една кампания - на оклеветяване, на омаловажаване”, отбелязва той.
По нареждане на Тодор Живков, ръководителите на Българския търговски флот, начело с капитан Вълчанов са изправени пред съд. Първият съдебен състав издава оправдателна присъда.
„Тодор Живков става прав, удря с юмрук по масата и казва "Как допуснахте това?! Аз наредих те да бъдат осъдени, връщай се веднага, назначете втори съд, да отмени тези присъди и те да бъдат осъдени" И това стана.
Три години затвор”, разказва Вълчанов.
Един век авантюризъм
Днес капитанът разказва историите на живота си с пламък в очите. Скоро ще навърши 100 години, но не е загубил авантюристичния си дух.
Кое е най-важното за капитана? „Най-важното за капитана е да обичаш професията си. И да си готов да дадеш всичко. Корабоплаването - това е нещо голямо. Не всеки е подготвен да поеме такава кариера. То при нас е дори над семейството”.
Кое е най-важното, което е научил? „Най-важното нещо е да обичам морето, да съм част от морето, с него съм дошъл на този свят и с него ще си отида. Обичам морето и нищо не е в състояние да ме отлъчи от него”.
