Повече от 700 деца са бити от родителите си според официална статистика на Агенцията за социално подпомагане за миналата година. Реално обаче случаите са много повече.

bTV Media Group, заедно с УНИЦЕФ, поде кампания да покаже лицето на насилието и последиците от него в опит да бъде променено разбирането, че насилието е възпитателно средство.

Историята на 8-годишния Ники

Тази история е покъртителна и не трябва да бъде гледана от деца. Става дума за едно 8-годишно момче, системно пребивано от втория си баща. Ще го наречем условно Ники.

Детето разпалено разказва за любимите си компютърни игри и мечтае да прилича на героите във филмите. Любимият му предмет е математиката, мечтае да стане космонавт.

Ники е усмихнато и спокойно дете. По нищо не личи, че в продължение на години е бил системно пребиван от втория си баща.

„Колкото пъти ходих той беше мръсен, изглеждаше стресиран, но никога нищо не казваха. Много пъти съм го намирала разплакан. Като му занеса играчки, не ги приемаше. Седеше вдървен. Все едно някой му е казал „стой мирно и не мърдай!", разказа бабата на детето.

„Кокали и кости беше! Личеше си, че това дете не се храни и не се гледа! Ноктите мръсни и изпочупени, дрехите му мръсни. Като чистех стаята - храната зад леглото! Те са му давали да яде, но той не е искал и е хвърлял зад леглото направо. Вода не му е давано. Не дават, казва, за да не ходя до тоалетната”, продължава жената.

„Последният път, в който аз ходих, той плачеше и се клатеше. И аз питам каква е причината? И той вика „бабо, виж!" и аз виждам - всичко беше червено, синьо! Ръчичката също. Личи си, че той е удрян, не с ръка - с пръчка. Отидохме в другата стая - там имаше едно легло, мръсна стая, непроветрена и миришеше на изпражнения. Детето е акало под леглото! Надига леглото и казва „Виж, бабо! Не смея да отида до тоалетната! Той ме бие и казва - ако станеш от леглото, ще ти отрежа езика и краката!", допълва още бабата.

Бабата на Ники прави опит да поговори с родителите. Отговорът, който получава - да не се бърка във възпитанието на момчето. „Отидох да ги видя - по вратата се блъскаше и се ревеше страшно! Мамо отвори - гладен съм, жаден съм! Само вкъщи, заключено! Светнах - детето беше обезобразено. Цялото лице в подутини, устата пукната, косата изскубана на места. Не съм се замисляла - грабнах детето и го занесох на село в моята къща. И сега седят на детето местата, където е оскубана косата. Никога няма да израсте тази коса”, казва бабата.

В продължение на месец Ники живее в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, а срещу родителите му е заведено дело. „Първите дни забелязах, че се отдръпва от физически контакт, когато някой го погали или го придружи до някое ново място, или когато някой направи рязко движение. Той нямаше изградени хранителни навици. Това, което му беше трудно, е да спазва правила и граници”, обясни психологът Недка Сидерова.

Родителите на детето са осъдени на 1 година пробация - Ники е настанен при баба си, а майката и вторият му баща са включени в Групова програма за родители насилници.

„Чрез груповата програма, родителите трябваше да преосмислят какво е детето, какви методи на възпитание трябва да използват, как трябва физическото насилие, шамарите, да бъда заменени с друго възпитателно средство. Има много родители, които смятат, че шамарът е възпитателно средство”, подчертава директорът на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Шумен Венета Господинова.

Случаят на Ники е един от малкото, в които дете, преживяло насилие, е разпитано само веднъж - в т.нар. синя стая. Разговорът в това помещение се води от психолог, а зад стъклото показанията на детето изслушват прокурор, следовател, обвиняем и адвокат. По този начин детето не се травмира, разказвайки неколкократно за побоите.

„Детето не се чувства застрашено, не се чувства толкова притеснено, когато разказва това, което се е случило. Ние му даваме уверението, че му вярваме и го издигаме в позиция то да бъде експерта, то да бъде водещо”, обяснява Златка Йорданова от мобилния екип за изслушване на деца.

„Това е най-малкото, което можем да направим към децата, защото ние сме длъжни да щадим тяхната психика. И аз съм родител, и аз имам малко дете - само ако си представя, че то трябва да бъде подложено на няколко такива процедури, да бъде викано многократно и да бъде разпитвано, аз самата ще настоявам броят на тези разпити да бъде сведен до минимум. Съдебната зала в никакъв случай не е обичайна среда за едно дете”, обяснява съдия София Радославова от Окръжния съд в Шумен.

Днес Ники живее с баба си. Възстановява се бавно, доскоро е заеквал, но все по-рядко се сеща за преживяното насилие. В края на годината Отделът за закрила на детето в Шумен трябва да реши дали детето да се върне да живее при родителите си.

Бащата насилник вече има още две деца - малки момиченца, който продължават да живеят с него и с майката на Ники. Бабата на момчето разказва, че е ставала свидетел на сцени на насилие и над тези деца.

Без толерантност към „възпитателното насилие”

Основна част от проблема с насилието над деца в България е толерантността към идеята за „възпитателното насилие”, коментираха Велислава Делчева от Министерството на правосъдието и Нели Петрова-Димитрова от Института по социални дейности и практики в предаването „Тази неделя” по bTV.

По думите на Нели Петрова-Димитрова, положителното в историята на Ники е, че след присъдите родителите са насочени към програма за помощ. „Децата обичат родителите си и, ако се разделят, децата обикновено страдат”, обясни тя.

Експертите са категорични, че всеки свидетел на насилие над дете, независимо дали е член на семейството, или не, трябва да подаде жалба.

Приятелско правосъдие

В България вече има 12 от т. нар. „сини стаи” за разпити на деца, предстои да бъдат направени още шест.

„Това е специализирано помещение за разпит на деца за приятелско към детето правосъдие – правосъдието да се адаптира към детето, а не обратното, както е сега. Част от тези практики позволяват детето да бъде разпитвано в дружелюбна среда, а венецианското стъкло позволява да се изпълнят условията на българското законодателство ответната страна да присъства лично или чрез адвоката си”, обясни Велислава Делчева.

„Начинът, по който се разпитват, изобщо не се съобразява с това, че децата са жертви. Когато детето го разпитват възрастни и го питат няколко пъти, то започва да си мисли, че не казва правилното нещо и се появяват противоречия в показанията, които се използват умело от защитата на обвинението”, допълни експертът от Министерството на правосъдието.

За една година в синята стая в Пловдив са направени 33 разпита, в Шумен – 59, в Пазарджик – 43. „Между 15 и 20 дела на стая има на средно на година. Начинът, по който се използват сините стаи, трябва да стане по-ефективен. Може не само съдът да ги ползва – могат също прокуратура, социални служби, разследващи полицаи”, посочи още Велислава Делчева.