Последните изследвания за живота и популацията на пчелите излизат с тревожна контатация – насекомите, на които дължим много от храната си, просто изчезват. Употребата на пестициди и глобалното замърсяване са сред основните причини за тяхното изчезване. Друг проблем за съществуването им е и страхът у хората да не бъдат ужилени, което често води до посегателства над пчелните семейства.
Това провокира Трифон Михайлов, Петър Петров и Стефан Златев със съвместни усилия да допринесат за спасяването им, като основават „ I have a bee” или “Имам си кошер”.
Трифон разказва за последната им кампания, в която може да се включи всеки гражданин.
Как се зароди идеята за новата ви инициатива „Спаси рояк пчели”?
Започнахме една кампания „Имам една мечта”. Искаме да заселим 1 милион кошера със свободни пчели по целия свят. Когато споделихме това в интернет, много хора ни се обадиха със сигнали, че има рояци в София и в страната и решихме да направим тази инициатива.
Когато някой човек види рояк, вместо да се обажда на хора, които да го унищожат или да го пръскат с най-различни инсектициди, могат да се свържат с нас- с фондацията „I have a bee” и ние ще вземем бързо и адекватно решение как да реагираме, как да вземем тези пчели и да ги настаним в уютен за тях кошер, в който няма да бъдат експлоатирани.
Само на територията на София ли е кампанията или обхваща и други градове?
Основателите на „I have a bee” сме само в София, но когато стартирахме този проект, за 3 дена набрахме над 700 споделяния в социалните мрежи и в момента имаме съмишленици от цялата страна, които искат да помогнат. Те се свързаха с нас , така че кампанията се разраства и става национална .
Ако някой види рояк или скупчили се пчели, може да се свърже с нас на страницата ни във Facebook –„ I have a bee”и ние ще му помогнем като дадем най-адекватно решение на проблема.
За мен най-интересното място е просто на земята. Една купчина пчели, които седят и си пълзят и хората не ги забелязват. Иначе има много интересни места – на коли, на брони, на огледала, дори на детски люлки. Обикновено сме свикнали да ги виждаме по клоните на най-различни дървета.
Какви са наблюденията ви за реакцията на хората- страхуват ли се от пчелите?
Голяма част от хората панически се страхуват от пчелите. Постоянно имаме запитвания какво ще стане ,ако пчелите живеят с хората. Имаме още една кампания – „Научи дете, че пчелите са приятели”. Опитваме се да кажем на децата, че е страшно да не гледаш пчели, а не да гледаш. Защото всичката зеленина, която виждаме, е благодарение на пчелите.
Каква е самата операция по тяхното спасяване, когато гражданите подадат сигнал до вас?
Трябва да се организираме. Най-близкият от нас или друг колега, който може да помогне, да вземе своите инструменти и да отиде на мястото. След като установим дали пчелите са рояк или вече са установен кошер или хралупа, вземаме решение. Ако са рояк, в специално предназначено за пренос на пчели сандъче , се изтръскват или се отрязва края на клона.
Ако са на земята, пчелите се покриват, след това се събират и ги отнасяме на място, където ще могат спокойно да летят и живеят. Ако пък са в хралупа и вече са се настанили и са направили своя кошер, ние поставяме табелка, на която информираме хората, че ако има някаква нередност или нещо, което ги притеснява, могат да се свържат с фондацията „I have a bee” и ние ще вземем бързо и адекватно решение как да им помогнем.
Да разбираме ли, че когато видим някъде рояк пчели, не бива да ги пипаме, а трябва незабавно да сигнализираме за тях?
Точно така. Най-доброто решение е да се обадите или на нас или на някой познат пчелар, който знае какво да прави, за да можем да спасим тези същества, от които зависят над 70% от храната, с която се храним и имаме на масата всеки ден.
