Българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Димитрий се родил в трети век в Солун, като баща му бил градоначалник. Когато момчето поотраснало, родителите започнали да го учат на християнската вярата.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на гръцкия град и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
