Да дариш косата си, за да бъде направена перука за онкоболен, е благородство. Все повече хора стават част от кампанията, която облекчава страданията на хората с тежката диагноза.
Така на пръв поглед няма нищо общо между Нери, Хриси, Мартин и Снежанка. Освен едно – детската доброта. Всяко едно от тези 4 деца е подарило част от себе си на непознат. Безрезервно и с чисто сърце. По детски.
Хриси е на 8. „Мама и тати ми казаха, че мога да си даря косата, за да направя нещо добро… Помислих си, че това ще е много хубаво и реших да си я даря”, разказва тя.
„Беше много щастлива! Фризьорката направи една много голяма опашка, подстрига косата, косата и беше под кръста. Тя мечтаеше да има дълга коса като на Рапунцел. Реши обаче, че не я иска вече и иска да я дари, за да накара някой да се усмихне. Още на следващия ден след нашето предложение, тя нямаше търпение! В следващия момент, когато остана без коса - преметна я и каза "Чувствам се вълшебно!", обяснява майка й Кристина Димитрова.
Само човек, погледнал болестта в очите, знае какво значи да получиш добро. Такъв е случаят на Анна Дамянова, майка на Снежанка – момиче с детска церебрална парализа, за което тече благотворителна кампания от 5 години.
„Аз преди няколко години видях във „Фейсбук”, че едно момиченце си дари косата. И тогава ми хрумна идеята, тъй като тя има хубава, невероятно гъста и здрава коса. И когато последният път я подстригах по-драстично и си тръгнахме от фризьора си казах "Какво направих? Защо не събрахме косата ами я изхвърлихме?" И тогава реших следващия път, в който порасне да я дарим”, споделя Анна.
Нери е съвсем обикновено 14-годишно момиче. Зад плахата й усмивка обаче се крие голямо сърце. Не се е поколебала и миг дали да дари косата си. Нейни приятели и съученици също изявяват желание да помогнат на хора в нужда.
„Тя е дете, което е съпричастно, въпреки че е на такава крехка възраст. Добро дете е. Аз съм й показала и другата страна на живота и може би оттам е дошло това нейно мислене…Много е важен примерът. И децата да знаят, че има много тежки съдби и трябва винаги да сме съпричастни и да правим добри дела”, казва майката на Нериман – Хадидже Бодева.
Няма нищо необикновено в Мартин. Или поне така смята самият той. Просто преди 2-3 години чул съученички да си говорят, че ще дарят косите си за перуки на онкоболни. 14-годишният днес Мартин решил само заради това да си пусне коса.
„Първият човек, който разбра за това, че ще си пускам коса беше баща ми. Тъй като вече приличах на дамаджана в главата, както той ме оприличи тогава, ми каза да се подстрижа. Аз отказах, без да му казвам защо. И 2-3 седмици след това пак каза да се подстрижа. И аз всъщност казах, че ще я дарявам. Тогава нямаше какво да каже и каза, че е с мен в каузата ми. И оттогава си я пускам”, разказва момчето.
Смята, че е било забавно – въпреки подигравките.
Как се е почувствал, когато е отрязал косата си? „Стана ми леко. И на главата, и на душата. Просто да знам, че вече съм завършил каузата си, по-голямата част от нея, освен самото дарение. И в този момент осъзнах, че е минало много време. И някак си ми стана мило за цялото време, което съм минал. Беше много странно”.
Склонен ли е на друг подобен жест? „Естествено! Защото да правя добро лично на мен ми е приятно, особено чувството, че помагам на някой и фактът, че той се радва… Когато видя чуждо щастие, ще се радвам и аз”.
