69 години от спасяването на българските евреи

Възпоменателните церемонии започнаха преди обед в София и други градове.

Ще бъде почетена и паметта на евреите от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани в нацистките лагери на смъртта през 1943 г.

Снимка: Ладислав Цветков
Снимка: Ладислав Цветков

Официални лица и граждани се събраха пред паметната плоча от източната страна на Народното събрание. Венци и цветя поднесоха вицепрезидентът Маргарита Попова, председателят на парламента Цецка Цачева и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Церемония ще има и пред дома на Димитър Пешев на ул. „Неофит Рилски в София. Пешев е председател на Народното събрание във военните години и е сред българските политици по онова време с най-голяма за слуга за спасяването на евреите у нас.

Снимка: Ладислав Цветков
Снимка: Ладислав Цветков

Датата 10 март е обявена за „Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството” с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. Сред инициаторите на идеята са Организацията на евреите в България „Шалом” и Централен израелтянски духовен съвет.

От дистанцията на времето

Ролята на официална София в годините на Холокоста е спорна, но неоспорим факт остава оцеляването на близо 50 хил. български евреи.

През Втората световна война българският парламент приема Закона за защита на държавата, с който въвежда ред ограничения върху правата на еврейското население у нас. На евреите се забранява да гласуват, да заемат управленски постове и да стават държавни служители, нямат право да сключват брак с българи, да са с български имена и да купуват земя.

За разлика от други съюзници или окупирани от Нацистка Германия държави, България успява да спаси от депортация цялата си еврейска общност, която наброява около 48 хил. души. За това помага изключително активната роля на Димитър Пешев, представители на православната църква и обществото.

Българските власти не успяват да спрат депортирането на много от евреите в намиращите се по онова време под български контрол територии в Гърция и Македония. Около 4 500 евреи без българско гражданство от Беломорска Тракия и Източна Македония и малко над 7 000 евреи от Вардарска Македония и Поморавието се озовават в концлагерите в Полша.

Трябва да се отбележи обаче, че в тези години Третият райх признава само военната администрация на българската армия в окупационните зони, а не гражданската. Депортацията не засяга българските граждани от европейски произход.

Въпреки че е съюзник на Германия през първите военни години България получава признателността на израелското правителство след войната за усилията в защита на своята еврейска общност.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!