Да бягаш с километри в планината не е нещо ново или непознато.
За първи път обаче у нас се организира състезание, при което бягането е на височина над 2000 метра надморско равнище.
Много или малко са 47 километра от Боровец през Мусала до Рилския манастир? На фона на състезания от разстояния от 160 километра сигурно не изглеждат много, но когато бягаш по алпийски терен, а кислородната среда е съвсем друга, това прави състезанието трудно.
Велислав Велков разпалено разказва за всичко, което му коства да организира подобно състезание - пет месеца работа, над 50 души доброволци, месеци кореспонденция с представители на различни институции, спонсори и вечният проблем с финансирането. Той обаче не се оплаква, а напротив. Това е характерно за онези спортове у нас, които не са приоритет на държавната политика, но отдавна са любимо занимание на много хора.
Да бягаш в планината, да караш колело там, да се спускаш с каяк или лодка по реки и още много други такива занимания са се превърнали в начин на активна почивка.
На старта на едно такова състезание има всякакви хора. Най-малко са професионалистите или тези, които са на високо състезателно ниво.
Ако има нещо забележително, това е излъчването на всеки един от участиците на финала. Всеки е изминал тези 47 километра както може. На най-добрите, това отне малко над 5 часа, за последните - близо 11 часа. На всеки един от тези хора на лицето е изписано удоволетворение и някаква лична гордост.
Природата ги е приела и им е дала необходимото, а те са постигнали това, което са си поставили като цел.
Повече за състезанието вижте във видеото.
