Прикована към инвалидна количка жена проходи след молитва – вариации на заглавието се появиха в редица вестници в понеделник. "Чудото", както бе определен случаят, станало в неделя в църквата „Св. Троица” в Стамболийски. Изненадващо или не, на него присъствали достатъчно медии, запаметили го и визуално.
Признаването и отричането на чудото обаче доведе до грозна картина в храма два дни по-късно. Стигна се до сблъсъци между възрастни жени – очевидки, помощнички, съседки, на 30-годишната Ваня, която страда от детска церебрална парализа.
Преди шест години тя претърпява операция в Белгия, която обаче се оказва неуспешна. Опитва се да ходи в двора с помощни средства като проходилка. Казва обаче, че в неделя след молитва за нейно здраве почувствала увереност, станала и обиколила църквата сама.
„Отчето ми каза: „Стани и ходи, стани и ходи, стани и ходи”. След като ми каза отчето „стани”, сложи расото и ми даде да целуна неговия кръст”, разказва Ваня.
„Не казвам, че правя чудеса, помолих се на Господа това дете да стане и да проходи. Имах служба, беше неделя на слепеца. Тя беше тук с майка си, усетих, че трябва да се помоля върху нея, за да може това дете да бъде излекувано. Помолих се от сърце и душа, усетих топлина, с думи не може да се опише. С целия си разум и душа направих тази молитва да може това дете да ходи”, представя своята страна отец Стоян Божурин.
Свещеникът обяснява присъствието на медиите с очакването в храма да дойде бившият президент Желю Желев, за да се включи в кампания по благотворителност. Твърди, че не е планирал чудото, а поривът за молитва му дошъл изведнъж.
Като тотален контрапункт на тези обяснения на случилото се появи Янка – съседка на Ваня и майка й, която обяви, че е помагала на жената да ходи и преди в двора й, а в деня преди литургията е имало „репетиция” на чудото в присъствието на свещеника в дома им: „Стана Ването, демонстрира ходенето, ръкопляскаха й. На другия ден чух как са я вдигнали”.
Думите й обаче бяха определени от други жени като „злоупотреба със здравето” на Ваня. Стигна се до бутане, блъскане и опит Янка да бъде изгонена от храма.
„Някой човек злобее, братко. Каква репетиция? Аз ходя да ги благославям, аз обичам всеки човек. Братко, не знам, тука вече дяволът е влезнал, иска да разруши цялата истина”, включи се отново отец Стоян Божурин.
Силно разстроена, Ваня призна, че Янка й е помагала да ходи и преди, но след неделната молитва е почувствала увереност да го направи сама. Жената обеща, да продължи да се бори и да ходи – със собствена и с Божия сила.
Как се признава чудо?
Чудеса - така Българската православна църква нарича свръхестествените събития, свързани с вярата - чудотворни изцеления, плачещи икони и видения на светци. Щом чудото се случи, свещеникът и вярващите отправят благодарствена молитва към Бога.
Ако в някой храм или манастир се случи чудотворно изцеление, не е задължително събитието да бъде документирано. Свещеникът приема, че това е нещо лично и сакрално за вярващия, който е получил Божията помощ. Но ако, например, някоя икона загадъчно се покрие с благовонно миро, свещеникът е длъжен да състави протокол и да го подпише заедно със свидетели.
Точно така се случило през 2001-ва година в Троянския манастир с иконата на Света богородица Троеручица. След като чудото се е случило, подписаният от всички свидетели протокол се изпраща в Светия синод. Там специална комисия удостоверява кой случай може да бъде приет за чудо.
