В България от уранодобива много веществени доказателства не са останали, но затова пък с настоящия скандал уранът рязко ни върна във времето.
За първи път сега, 27 години след закриването му, журналистически екип влезе в най-голямото секретно уранодобивно предприятие в България - това в Бухово. От него е останало хвостохранилището.
От 1990 г., когато буховският уранодоивен комплекс е закрит, в езерото не се изливат утайките от урана. До момента обаче хвостохраниището е секретна охраняема и опасна зона, разположена на общо 1000 декара, в която не прехвърча и пиле.
Във водата няма риба, няма жаби, няма диви патици.
Според директора на фирмата, която отговаря за контрола на бившите рудници „Екоинженеринг”, в обектите няма нещо тайно и секретно. Тръгваме по безопасен маршрут, докато под краката ни лежат десетки хиляди тонове неусвоен уран.
История
В Бухово германците започват да добиват уран през 1939 г., със суровина от региона започват и опитите за създаване на атомна бомба. Големият бум на добива започва след 1946 г.
По изчисленията на експертите, и според проучванията, под земята лежат над 35 хиляди тона уран. В добива на радиоактивния елемент и в работата на 78-те рудници участват над 30 хиляди души. Заплатата на миньор в уранодоива при средна заплата от 300 лева по време на социализма е 1200 лева.
С днешна дата
Сега хвостохранибището или утайникът чака акт 16. Това не пречи на метри от мястото, местните жители да отглеждат жито и царевица в нивите си.
За да не бъде изложена прекомерно лъчение, всеки от работещите тук и в „Екоинженеринг” има индивидуален дозиметър за радиацията. Носи го на връхните си дрехи. На всеки три месеца лаборатория анализира резултатите.
Специалистите от „Екоинженеринг” отговарят за контрола на бившите уранодоивни предприятия Смятат, че допълнително обследване на спрените от наблюдение кладенци ще е необходимо.
„Уранови находища има и в Швейцария, да сте чули те да вдигат шум? Уранодобив има в Румъния, румънците си работят техните площадки, да сте чули там да се говори за втори Чернобил? Уран има навсякъде. Толкова нечиста информация се изля,че всички пречиставтелни съоръжения не могат да я изчистят”, смята минният геолог Дичко Диков.
И на Югозапад
Стриктно се контролира и е закрита зона за достъп и другият гигант в уранодобива -този в разложкото село Елешница. Рудникът е закрит преди 21 години. Сега се работи по ликвидирането му му. Тогава са били ангажирани 3000 души,сега единствените работни места в селото - 50 на брой, се осигуряват от „Екоинженеринг” - за тези които участват в ликвидацията.
Това е и причината в Елешница да си спомнят с носталгия за рудника. „Всеки си беше направил своя избор, просто така за бързо пенсиониране”, „Може и да взима здравето, но и така без пари не се живее”, „Хубава работа , но така вредна малко”, разказват едни.
Други признават, че сред работилите на забоя днес има малко живи, а повечето преживели рудника са от помощния персонал.
Прасетата не светят в тъмното
Всички 78 уранови рудници в България са закрити в началото на 90-те години. Наблюдението и контрола върху правилното им безопасно извежане от експлоатация се извършва от държавната фирма „Екоинженеринг Редки Метали”.
Повечето от рудниците са рекултивирани. Шахтите са затворени и върху тях са излети бетонни плочи. Дали подпочвените води са замърсени с уран, се наблюдава вече на едва 39 места. Там където водите са били чисти, наблюдението е прекратено. Наричат се мониторингови сондажи.
Отидохме в един от най-популярните миньорски райони на страната, където всеки втори мъж е бил миньор в уранодобива - Симитли.
Над село Черниче от уранодобивното преприятие е останала порутена сграда и кръгла площадка на мястото на една от шахтите. Тук вече не се правят и замервания на водата. Край и около селото, в местността Орловец, са пръснати повече от 30 мониторингови сондажа - всичките до един закрити. Край тях се гледат прасета (стопанинът им не е забелязал да светят в тъмното), има и оранжерии.
На мястото на бившата уранодобивна инсталация, която е функционирала по химически способ със сярна киселина, сега има кариера за пясък и баластра. В процеса на работа, конусът на мониторинговият кладенец съборен.
В момента със същия способ – химическия, Казахстан осигурява 40 процента от световния добив на уран.
Кога е опасно?
Според радиобиолозите, уран има във всички води, а за да е опасен, трябва да е 1000 пъти над нормата.
„За да има ефект върху организма трябва количеството да е 1000 пъти над нормата...иначе е незначително. Уранът, освен че е радиоактивен, е и токсичен. Може да се инхалира и вреди на бъбреците”, обяснява преподавателят по радиобиология в СУ проф. Божидар Гуцалов.
Според него затварянето на чешми е по-скоро политическо действие. Учените обаче допускат, че е възможно да има рецидив, и уран отново да премине във водата. Това е и една от версиите за появилия се в питейната вода през подлените две седмици уран.
Кой ще пита специалистите?
До момента освен нас - журналистите, никой не се е обърнал до специалистите по добива на уран, тези в Минно-геоложкия университет.
„Трябват много подробни проучвания - за да се прояви трикратни концентрации над допустимите, значи този процес вече е започнал... и е настъпил, а те сега го установяват”, коментира проф. Павел Пенчев. Той посочи, че схемата за мониторинг от преди повече от 20 г. е предполагала точки за ранно предупреждение с цел вземане на адекватните мерки.
Според специалистите нито един от сериозните познавачи на проблема няма да отговори веднага без изследване на въпроса какви са причините във водата да има уран.
Възможните причини
Първата най-близка до ума причина е, че е променена наредбата, по която се следят показателите и че в новата допустимите стойности са намалени. Така измерваното до момента вече се счита за вредно.
„Друг потенциален замърсител може да дойде от повърхността, където са били разположени инсталациите. Но движението на подобен тип замърсители в дълбокия водоносен хоризонт е много бавно – един метър в година”, коментира преподавателят Николай Стоянов.
Какво следва?
Как трябва да се действа, за да се предотврати опасността? Според експертите от МГУ, които и досега са писали проектите за закриване и наблюдение на закритите уранови рудници, би трябвало да се разгледа възможността за ново наблюдение на спрените от контрол мониторингови сондажи за уран във водата.
Ректорът на университета проф. Любен Тотев коментира, че той и колегите му трябва да направят обследване от същия вид, каквото е била извършено след прекратяването на уранодобива през 1994 г.
Дали ще се продължи с наблююдението на урановите кладенци, ще решават властите и учените.
На този етап уранът предизвика скандали и въпроси. Най-вече след информацията, че половин година информацията за урана в хасковската вода е била укривана.
