Всяка минута някъде по света на път тръгват близо 30 нови бежанци, сочат последните статистически данни.
Мъже, жени, деца поемат към неизвестното в търсене на нов живот. За много от тези хора пътят е започнал в началото на февруари от град Арбил, Ирак. Прекъснат е за малко в Истанбул и е продължил към България.
Тежките метеорологични условия доведоха и до трагичен случаи. Две жени – имигранти от Афганистан – починаха от измръзване в Странджа, в района на Малко Търново. Те са били част от група от 19 души, проникнали нелегално на българска територия.
Десетки други са настанени в Бургаската болница.
Петко Казаков, фелдшер в Малко Търново, разказва, че крайниците на някои деца били посинели. „Прецених, че тях трябва първо тях да откараме", разказва той.
Майката на починалата 15-годишна имигрантка Мужа разказва, че в деня, когато дъщеря ѝ починала било много студето. „Имаше метър сняг", допълва тя.
„Граничните полицаи ни видяха и казаха да се връщаме в Турция, че не може в България. Бяха ядосани, валеше", спомня си Реджал, леля на починалото момиче.
Днес двете жени - майката и лелята на починалата 15-годишна Ниджа, вече не са в страната. Част от останалите от групата също.
Все още тук обаче са една жена и 7 деца. Четири от тях са останали сирачета по пътя.
Майка им е починала в бургаската болница. Баща им също е загинал в Турция. Там е останал и чичо им - бащата на другите 3 деца.
„Трафикантът ни взе от Истанбул, качи на една кола и ни докара до границата между Турция и България. Каза ни, че вече сме на българска земя, че ще дойде кола да ви отведе нататък, че ще дойдат да ни отведат до София”, разказва Трифа Кадър, майка на другите три деца.
„Той си тръгна, остави ни и ние започнахме да ходим. Видяхме двама полицаи, които ни претърсиха, взеха ни всичко. Дойдоха две полицейски коли, качиха ни. Казаха ни, че трябва да се върнем в Турция. Беше през нощта, откараха ни някъде и ни оставиха”, казва още тя.
„Не знаехме къде се намираме. Нямахме храна, вода, светлина, телефони, нищо. Съпругът ми Наджат и брат ми Ребуар казаха, че ще отидат да потърсят храна и помощ. Полицаите ни бяха казали, че зад планината е Турция”, допълва Трифа.
Мъжете тръгнали, а групата останала да чака. След 5-6 часа, тях все още ги нямало.
Трифа така и не е разбрала до къде да успели да стигнат брат ѝ и мъжа ѝ.
Няколко часа по-късно тя и още една жена тръгват да търсят помощ. Попадат на друг наряд от гранична полиция, който спасява останалите бедстващи от групата. При първа възможност Трифа се обажда на другия си брат - Арам, който от близо 15 години живее във Великобритания.
Според Арам полицаите са виновни за смъртта за мъжете.
„Четирима души са мъртви, защото полицаите не са си свършили работата. Ако си бяха свършила работата, тези хора нямаше да умрат”, смята той.
Арам разказва, че иска да заведе сестра си и 7 деца в Англия.
„Нямам работа тук. Не мога да си намеря работа. Освен това не мога да разчитам на помощ за децата в тази страна. Това е хубава страна, не казвам че е лоша, но не мога да разчитам на адекватна помощ за децата”, допълва той.
Оцелелите от това пътуване са разказали на властите какво се е случило. Със случая се занимават и от Програмата за правна защита на бежанците и мигрантите. Годишно те разглеждат десетки подобни сигнали.
Вижте повече във цялото видеото:
По думите на адвоката Георги Войнов от Българския хелзински комитет, компетентните органи не обръщат достатъчно внимание на сигналите, които се подавате.
„Самият факт, че имаме достъп до местата за задържане и граничните полицейски управления означава, че има разбиране от страна на органите на гранична полиция, но сами разбирате, че много зависи от конкретните хора. В крайна сметка един началник на гранично полицейско управление не може да бъде с всеки патрул постоянно”, допълва той.
Разказва, че тази година двама полицаи са били уволнени, защото е било установено, че са отнемали противозаконно вещи от бежанци задържани на българо-сръбската граница.
„Случаят е установен от самите органи на гранична полиция спрямо техни служители”, казва още Войнов.
Според него броят на хората, които преминават през страната е много по-голям от 30 хил. души. Причината е, че каналите за трафик на наркотици и оръжие са пренасочени към каналджийска дейност. Затова и голяма част от хората, които минават транзитно не биват задържани.
За последните две години в докладите си Българския хелзинкски комитет и международните организации „Амнести интернешънъл” и „Хюман Райт Уотч” критикуват България за случаите на отблъскване на хора търсещи убежище у нас, обратно в Турция.
От МВР казват, че проверяват регистрираните сигнали.
По думите на старши комисар Стоян Иванов – зам.-директор на Главна дирекция „Гранична полиция" за 2015 г. има 3 подобни, по които се работи, а за 2016 г. има един подобен сигнал.
„Първите три сигнала през 2015 г. не се потвърдиха. Сигналите за съжаление са изключително общи, без някаква конкретика. Тези непълноти затрудняват в много голяма степен извършваните от нас проверки и естествено достигането до обективната истина”, коментира той.
Разказва, че се работи по сигналите за ограбване на бежанци.
„Ще ви кажа за случая на Малко Търново, в който се твърди, че са били ограбени. В последствие обаче се оказа, че при задържането на лицата, след като им беше осигурено адекватно медицинско лечение и прегледи, от протоколите за обиск е видно, че златни пръстени, гривни и парични средства са си у тях”, подчертава старши комисар Иванов.
Намира за интересен фактът, че организациите, които критикуват България в докладите си, „аз поне нямам спомен, когато са били на посещение на България, да са написали доклад – с изключение на „Амнести интернешънъл””, коментира Иванов.
Според него повечето доклади се изготвят след беседи с чужденци, които вече са стигнали Централна и Западна Европа.
Към днешна дата в общественото пространство се чуват непотвърдени сигнали за отблъскване на бежанци от страна на гранична полиция, както и откровени хвалби за същото от страна на редови граждани.
По думите на проф. Анна Кръстева от Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания причината за подобна действителност е в липсата на институциите.
„Когато те не играят ролята на възпиране от насилие, а със скрити и явни действия го практикуват, те отварят широко поле за подражание за гражданите. Хората си казват – „ами ето, полицаите ги спират с насилие, точно така трябва да действаме и ние”, изтъква тя.
„Нещата са свързани – това, че България остава най-бедната държава в Европа, и огромният гняв, който това предизвиква. За определени групи е много лесно този гняв да бъде канализиран по посока на другите. Днес другият е бежанецът, утре другият е моят съсед, който е ром, в други ден ще бъдем вие и аз”, коментира проф. Кръстева.
По думите ѝ изпращането на 300 военни на границата в деня след активизирането на гражданските отряди е „гасене на пожар”.
„Тези пожари са свързани просто с дефицити на политиките, които гражданите по различни начини се опитват да запълват. Едните ги запълват с насилие, други ги запълват със солидарност. Всички се опитваме да заместваме държавата, от която всички ние имаме нужда”, изтъква специалистът.
Нужда от държава имат и Трифа и децата ѝ, Арам и децата на брат му, за които трябва да се грижи. Те не искат тази държава да е България, както огромна част от бежанците, които пътят е довел тук.
Според Арам и Трифа е напълно обяснимо защо бежанците не искат да останат у нас – „защото първото, което виждат е полицията как ги бие. Смятат, че страната не е безопасна за тях и си тръгват”.
Старши комисар Иванов подчертава, че трябва да се установи дали става въпрос за действия на „Гранична полиция”.
„Нямаме практика да крием такива неща, напротив, системата работи за самоизчистване. Не са много, единици са такива случаи, надявам се, но ако ги има ще си носят последствията”, допълва той.
Според адвоката от БХК сигнали за насилие над мигранти има и за други страни в региона – например за Сърбия.
Според последната справка на МВР от началото на 2016 г. до средата на април в страната и по границите са задържани 3 643 нелегални мигранти.
