Когато пътуваме нанякъде, виждаме планини и склонове, покрити с дървета. За повечето от нас те са естествена даденост. Сигурно си мислите, че са си там, защото природата ги е създала. За част от тях е точно така.
Общата площ на горите в България е над 4 млн. хектара. По ред исторически причини повече от 1/3 от тях обаче са с изкуствен произход – създадени и залесени от човека.
Знаете ли, че Витоша например, е била изключително слабо залесена в недалечното минало. Кампания през 50-те години на миналия век води до масово засаждане на растителност – част от тези около 1 млн. хектара изкуствено залесени гори.
Причините за създаването им са основно две: за борба с ерозията на почвата и срещу наводненията.
Ерозия на почвата може да видите лесно в планински райони без растителност. Веднъж допусната, тя превръща склоновете в каменисти участъци, на които не вирее почти нищо.
Водоохранните функции се изразяват в това, че горските масиви задържат водата от дъждовете и не позволяват тя да се стича свободно по склоновете и да образува големи водни маси, които наводняват равнинните земеделски участъци и населените места.
За жалост, в наши дни наводненията до голяма степен са резултат именно на отслабените водоохранни функции на горите във водосборите. Причината е ясна и бедствията се случват там, където няма гора или тя не е с желаната структура.
Отделен е въпросът за ролята на горите за пълноводието на реките.
Изкуствените гори у нас са предимно от бял и черен бор. Начинът, по който са създадени преди години обаче, днес изправя лесовъди и учени пред трудната задача да ги опазят или постепенно да ги подменят. А подмяната е належаща там, където горите са с намалена устойчивост.
До голяма степен това се дължи на неподходящ дървесен състав и произход. Част от иглолистните култури, предимно тези от бял бор на ниска надморска височина, са със слаба устойчивост на бури, снеговали и нападения от вредители като кореновата гъба и върховия корояд.
В района на Брезник и в Източните Родопи, например, може да се видят мащабите на пораженията от тези вредители.
Големият дебат е как съществуващите гори да бъдат трансформирани в такива, които са най-подходящи за дадените райони.
Един от вариантите е поразените участъци да бъдат отстранени, в това число и здравата гора около тях, на разстояние височината на едно дърво.
Много специалисти обаче смятат, че това няма да има необходимия ефект и трябва да се даде възможност за израстването на естествена гора, т.нар. подраст.
Специализираната терминология в случая не е важна и не ѝ е мястото тук. Важни са въпросът и решението.
Добре е, че говорим за дългосрочен процес, който ще отнеме десетилетия. Но това съвсем не го прави маловажен, защото е въпрос, свързан с бъдещето на нашите гори. Гори, създавани с много усилия и труд. Факт е, че горите винаги са имали и своето стопанско значение и тяхното стопанисване не може да спре.
Ще завърша с това, с което започнах. Гората има важни противоерозионни и водоохранителни функции. Част от иглолистните култури, особено тези от черен и бял бор, създадени върху оголени в миналото земи, нямат алтернатива и тяхното изсичане ще доведе до интензивна ерозия на почвата и наводнения.
Заинтересованите от дърводобив и печалба може и да не се замислят за това, но срещу тях се изправят учени и лесовъди.
Вижте тяхното мнение във видеото:
