Какво е да живееш в най-бедния район на най-бедната държава в Европейския съюз? Въпроса задава Матю Прайс – европейски кореспондент на Би Би Си в материал със заглавие „Британците, които смениха Великобритания за най-бедната страна на ЕС”.
Докато все още съществува безпокойството колко българи и румънци може да емигрират на Острова в търсене на работа, някои британци предприеха обратното пътуване.
На фона на намеренията за засилване на рестрикциите във Великобритания за изплащането на помощи на мигрантите в ЕС, Би Би Си намери британска двойка, която напуска своя дом в тихото село в Рътланд и заминава за снежната Северозападна България.
Кейт и Тери Хъмфрис са впечатлени от това, че всички носят анцузи, дори екипите на Спешна помощ.
Двамата се местят в село Комощица в края на миналата година. Отнема им четири дни да преминат през Европа с двете си кучета, за да стигнат до къщата, която купили от разстояние в северозападния ъгъл на България, близо до границата с Румъния.
Дупки и боклук
Те винаги са харесвали селския живот, но се сблъскват с нещо различно от това, което са оставили.
„Селото, от което идваме в Англия, беше много симпатично. На брега на водоема Рътланд Уотър. Много хубаво село. Каменни къщи. Всички живи плетове бяха подрязани красиво, най-вече от Тери”, разказва Кейт Хъмфрис.
Комощица не е красиво за гледане. Пътищата се осеяни с дупки. Някои дори не могат да са нарекат път, защото представляват коловози от чакъл или кал. Сградите не са виждали свежа боя от години. Мазилката на много от постройките се лющи. Боклукът е по улиците.
И безработицата е истинска. Много хора нямат работа. Някои от жителите на селото си набавят вода от извор.
Защо минахте 2616 км за това?
„Можем да правим това, което искаме да правим. Можем да си позволим да направим това, което искаме да направим. България беше мястото", казва Кейт.
Това, което могат да си позволят, е много: основна къща с няколко спални; плевня с нов покрив; още постройки, които във времето могат да бъдат преустроени; земя за кон, какъвто един ден Кейт и Тери искат да си купят; място за овощна градина и друго. Всичко, както казва Кейт, „на цената на нова семейна кола във Великобритания”.
Тяхната идея е сами да си отглеждат храната.
„По-ниска цена на живот”
„Ще трябва да си купуваме мляко, не мисля, че можем да отглеждаме крава. Може би коза или две, няколко кокошки. Имаме лехи за зеленчуци там”.
Дворът до плевнята е пълен с нарязани дървета, които им осигуряват топлина през зимните месеци. Отоплението им е осигурено от печка в хола.
„По-малко от 300 паунда за топлина навсякъде” за година, заявява гордо Тери. „Това е добра математика”.
Той е свикнал да цепи дърва. Работел е в Комисията по горско стопанство. Кейт била икономка на богат земевладелец в продължение на години, но загубила работата си наскоро.
Никога не са имали дългове, но работели здраво, за да си осигурят тази сигурност. За двамата в своите 50 години нещо трябвало да се промени, за да могат да продължат да си позволяват собствено дом и комфортен живот в следващите години.
Смята се, че около 18 000 британци са се преместили в България, много от тях, за да се възползват от ниската цена на живот. Близо половината от тях живеят в България за период от годината, другите през цялото време.
Последните данни, предоставени от британското правителство и събрани от Института за обществено-политически изследвания, са показателни. Те са най-добрият инструмент за това къде живеят напусналите Острова британци.
Интересен факт е, че те предполагат, че броят на британците, които живеят извън Великобритания в други страни от ЕС, са 2,2 милиона – почти същата цифра като броя на гражданите на ЕС, които в момента живеят във Великобритания – 2,34 милиона.
„По-голямата част от британците напускат, за да работят”, казва д-р Карлос Варгас-Силва – икономист и старши научен сътрудник в Университета в Оксфорд.
Свобода на движение
Тази миграция – навътре и навън, бе направена по-лесна от политиката на ЕС за Свобода на движението и единния пазар, която позволява на гражданите на Общността да пътуват свободно в нейните страни членки, където могат да живеят, работят, учат или да търсят работа.
Плановете на правителството на Обединеното кралство за ограничение на достъпа на мигрантите от ЕС до социалните плащания се разглеждат от Европейската комисия, за да се установи дали не нарушават правилата на единния пазар.
Междувременно ски пистите над българската столица София са пълни с деца в жълти сигнални жилетки. А е нетипично топло. Снегът се топи, става на киша, прави движението трудно. Малко момче се подхлъзва на края на пистата.
„Ето, ставай”, казва друг британец, който обаче се оказва полубългарин, предлагайки помощ на детето. Мат Пигдън е направил курорта Боровец свой дом в продължение на повече от десетилетие. Той управлява успешна компания за сноуборд през зимата, а лятото слиза от планината до близко езеро, където дава уроци по уейкборд.
„Когато дойдох за пръв път тук преди 2007 година, преди България да влезе в ЕС, трябваше да се регистрирам в местното районно управление на полицията. Можеше да останеш тук за определено време”, разказва той.
След като страната става част от ЕС, престоят става значително по-малко бюрократичен.
„Сега имам българска карта за гражданство. Регистриран съм в България. Имам европейска лична карта и британски паспорт. Лесно е”, допълва Мат.
"Единният пазар на труда не е ключов фактор, който решава дестинацията", твърди д-р Варгас-Силва. Хората "търсят по-широки фактори от него".
Толкова много британци се преместиха в България – страна от 7,3 милиона души население, че този факт вдъхнови комедиен телевизионен сериал.
„Английският съсед” (The English Neighbour) е популярна книга, написана преди няколко години. В телевизионната версия ролята на англичанин, който се нанася, е изиграна от актьора Лесли Грантам, известен още като Дърти Ден (Dirty Den).
За истинските "Английски съседи " от Комощица този ход е шанс да рестартират живота си.
„Първоначално дори не знаех къде се намира България. Със сигурност не знаех, че е дори в ЕС”, признава Кейт Хъмфрис.
Двойката все още се бори с езика, а никой в селото не говори особено добър английски, казват обаче, че не се чувстват изолирани.
„Точно обратното”, казва Тери. „Излизаш на улицата и всеки ти говори. В Англия излизаш на улицата и понякога хората не продумват”.
Кейт допълва, че нещата са се променили толкова много в Рътланд, че са имали нуждата да нарекат ново място свой дом.
„Имаше седем фермери в селото, когато се нанесохме преди 30 години. Вече няма такива. Това е фермерска общност... с лек проблем с пиенето”, приключва тя на фона на смеха на съпруга си.
