Какво е да направиш първите си стъпки на 12-годишна възраст? Това е историята на Николай Георгиев, който прохожда след тежката диагноза, която получил като бебе - детска церебрална парализа.
Преди 14 години, когато ражда сина си преждевременно в седмия месец, Светлана чува най-страшното за всяка майка - да остави сина си в институция, защото има увреждания. „Как може една майка да изостави своето дете, независимо болно или здраво”, недоумява и до днес тя.
Оттогава животът на малкия Ники се превръща в борба. „Това не е само физически проблем, но и на психическа основа също, защото повечето деца не приемат различните хора”, сподели сестра му Юлияна.
„Аз ходя на училище от първи клас, както всички останали, но в училище проблемът е, че децата не разбират много различните хора. Аз изобщо не се чувствам различен от останалите, но те това не го приемат”, каза Николай.
Днес въпреки първоначалните мрачни прогнози, с помощта на хора, които семейство Георгиеви среща съвсем случайно по пътя, и операция, извършена преди две години, Ники се движи самостоятелно. „Аз винаги съм вярвал, че ще успея, имало е моменти, когато си казваш дали ще успея това няма как да стане, но все пак продължаваш напред”, обясни Ники.
Той мечтае един ден да захвърли патериците и да се движи сам. Мечтае също и да стане лекар, за да помогне така, както е помагано на него.
