Осем хиляди метра надморска височина - сгъстен въздух и бяла пустош. Това е картината, на която се натъква всеки алпинист решил да покори висок връх. Дни, дори месеци наред, тази гледка е ежедневие за българина Боян Петров. Той е алпинист, биолог и зоолог.
Боян стана и първият българин изкачил три осемхилядника в една година. През 2014 г. покори върховете Броуд Пик, К2 и Кангчендзьонга.
Най-важният урок, който е научил след като изкачва трите върха, е че подобен подвиг е и физически, и психически възможен.
Нарича К2 „стар познайник” - през 2005 година, заедно с Дойчин Боянов, прави първи опит да го покори. Разказва, че при сегашното изкачване, девет години по-късно, е имал изключително ярки спомени от предишното си пребиваване на върха. Помнел е всяка крачка нагоре.
Изненадите и новостите са дошли след осемхилядния метър – при предишното си изкачване се е отказал на тази височина.
Боян споделя, че моментът, в който изкачи някой връх, обикновено не е миг на еуфория и щастие. „Не, там пристигаш като убито куче. Много уморен, но все пак с чувството че 50% от проекта си изпълнил, останалите 50 са, за да слезеш, смъртните случаи стават повече на слизане”.
Приел е, че смъртта и нещастните случаи са част, както от живота, така и от експедициите. Признава, че не веднъж самият той е бил на крачка от смъртта, дори по време на едно от последните си изкачвания.
„Страшни ми бяха моментите, когато пропадах в ледниковите цепнатини на Броуд Пик и сам на един огромен леден склон проучвах пътя за върха”. Споделя, че в критичните моменти започва да си говори сам. По думите му: „Това е много ключов момент в алпинизма- в самотния алпинизъм”.
Боян Петров е първият български алпинист, който изкачва осемхилядници и в същото време е инсулиново зависим. От 14 години живее с диабет.
Научил се е да се справя без да си мери кръвната захар непрекъснато. Сметнал, че измерването на кръвната захар е „... още едно притеснение да си вкарам, няма нужда”. Чак когато гледа снимки и кадри след края на експедициите, осъзнава колко уморен е бил в края на изкачването.
Освен алпинизма, Боян има и друга страст – буболечките. Той е изследовател и откривател на редки видове пещерни насекоми. Има вид кръстен на него.
„Пещерните буболечки като ги видиш един големи, слепи, бели едни такива крайници, антенки... Това като го видиш да пълзи в пещерата и знаеш, че е непознато. С огромен такъв, детински, буквално, интерес и вдъхновение го събираш, предаваш го на колегите си, и те като ти се обадят: „Е, ако знаеш какво си събрал, това е уникално”.
Боян споделя, че едни от последните места на Земята, които са останали неизследвани са пещерите, заради труднодостъпността си. Затова и се опитва от всяка експедиция да носи някакви видове.
Алпинистът си е поставил и нова цел. Иска да довърши проекта, който вече е започнал – „българските осемхилядници”. Идеята му е да изкачи неизкачваните от българи рекордни върхове. Следващ в програмата му е Манаслу в Хималаите. Вече са правени два български опита да го изкачат, но нито един от тях не е успешен.
Боян споделя, че във всяка експедиция най-интересен му е цялостният процес – да премине през идеята, подготовката, реализацията на проекта и най-накрая да се върне жив в София.
