Трудова борса бе открита в един от най-пострадалите от кризата български градове - Враца. Масово обаче безработните си тръгнаха обезверени заради предложенията на работодателите. Сред хората, които напуснаха борсата преждевременно, бе и 43-годишният Валентин.
„Тръгвам си разочарован, защото в България не може да се живее с минимална работна заплата, по-добре да седя в нас без пари”, казва мъжът. Заварчик по професия, той прави сравнение с Испания, където изкарвал в пъти по-висока заплата. И въпреки че кризата го връща отново у нас, вече трета година Валентин получава като безработен социална помощ от Испания в размер на над 400 евро на месец.
Лили Иванова вече е прехвърлила 50-те и не е работила в чужбина, но също подбира предложенията. „Писна ми от фирми, които това не ти водят, онова не ти водят, не ти дават дори фиша за заплатата, а да не говорим, че за празниците не знаеш как ти се заплаща”, споделя жената. Предлагат й да стане шивачка, но тя отказва заради отстлабналото си зрение.
„Няма значение на колко е човекът, в момента търсим хора, които могат да шият, или не могат, но искат да се научат, заплатата е не по-ниска от това, което е по-закон”, обяснява Ценимир Ценов, представител на шивашка фирма.
Организаторите на борсата са доволни и смятат, че който търси, намира - от инженери до хора, които нямат специалност.
