Смъртта на 40-годишния Тодор Димитров, който се самозапали в Ситово и си причини 95% изгаряния, даде повод за коментари в германските медии. Публицистът Норберт Мапес Нидийк „диагностицира” бедността, мизерията и социалното неравенство като симптоми на българската болест.
В материал, озаглавен „Бедствието в България”, той посочва, че Тодор е петият българин, избрал такъв жесток начин да се самоубие. Причините за това са отчаянието и безизходицата сред българите, 50% от които са застрашени от бедност, посочва Нидийк.
„България е най-бедната страна в ЕС, икономиката й е по-слаба от тази на африканските държави Габон или Екваториална Гвинея. Скромното богатство на страната е така разпределено, че най-бедните нямат голям дял от него,” изтъква авторът.
Той посочва още, че малко българи получават средната за страната месечна заплата от 760 лв., а възнагражденията в текстилната индустрия и в строителството са дори с по около 200 лева под границата на бедността. Една трета от работещите не успяват да се издържат с онова, което печелят, констатира Норберт Мапес Нидийк.
Той цитира данни на Световната банка, според които 49% от българите са застрашени от бедност и социална изолация. „По-бедните в обществото не извлякоха почти никакви облаги от разцвета на икономиката в годините около началото на новия век. Тогава фармацевтиката и тютюневата индустрия значително повишиха своята производителност, без това обаче да се отрази на заплатите на работниците. Добивът на желязна руда се повиши с цели 17% само през последната година. Работодателите увеличиха персонала с 6,4%, но реалното увеличение на заплатите беше само от 2,9 на сто,” коментира за „Дер Вестен” президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според изчисленията на синдиката, едно семейство с две деца в България се нуждае от малко над 1000 евро, за да може да живее прилично. С подобни доходи обаче могат да се похвалят само 11% от българските семейства, подчертава германският публицист.
Средният месечен доход на домакинствата в страната възлиза на около 450 евро. Вълната от увеличения на цените през миналата година още повече влоши ситуацията: олиото, дрехите, обувките и здравните услуги поскъпнаха, а повишението при тока възлизаше дори на 13%.
Най-голямата част от доходите си, българите дават за храна, а две трети от гражданите са принудени да разчитат на лично производство от собствената си градина или нива.
На второ място са разходите за енергия - в по-бедните градски домакинства нерядко близо половината от доходите отиват за сметките за ток, а през зимата - дори и повече от половината, пише германският публицист.
Консумацията на алкохол и цигари обаче остава непроменено висока - като индикатор за стреса в обществото, казва още той.
По-голямата част от брутния социален продукт в България междувременно се произвежда единствено в столицата София. Обеднелият Североизток допринася едва със 7% за икономическото развитие на страната, отбелязва авторът.
„В този регион се намира и Ситово - родното място на починалия в петък Тодор. Не е учудващо при това положение, че младите и добре образовани хора бягат навън,” коментира още Нидийк.
В заключение публицистът пише, че демонстрантите, под чийто натиск Бойко Борисов подаде оставка в края на февруари, го обвиняват най-вече заради строгата политика на икономии и бедността.
