Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем.
Това показва проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на Социологическа агенция „Алфа Рисърч” за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.
75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта „Русия – Украйна”. Което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност.
Привързани към Русия
Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО, изваждат като извод социолозите.
Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим. За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради политиката й към Украйна.
Обобщението на социолозите е, че само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%). Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.
НАТО
Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората участието ни в алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.
Външна политика
На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите“ в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.
Предвид дългогодишните разностранни, вкл. икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.
Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.
Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година, твърдят социолозите. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.
Световни лидери
Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна – Русия” се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), Президента на САЩ Барак Обама (25%). Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.
Данните са от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Европейския съвет за външна политик, в периода 23 февруари – 4 март 2015г. посредством пряко стандартизирано интервю. Анкетирани по домовете им са 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място, респондентите са подбрани по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.
